Зовът на барабана [bg]

— Ich war dort. Ich habe ihn geschen — каза хер Готфрид, по бузите му се стичаше пот при спомена. Аз бях там. Видях.

Призован с истерично послание от жените, пасторът влязъл в конюшнята и намерил две дълги плитки черна коса да висят на вратата на обора, поклащани от вятъра над надрасканата с боя дума Rache.

— Това означава „отмъщение“ — преведе ми лорд Джон.

— Знам — казах аз, устата му беше така пресъхнала, че не можех да говоря. — Чела съм Шерлок Холмс. Искате да кажете, че той…

— Очевидно.

Пасторът още говореше; хвана ме за ръката и я разтърси, явно за да покаже, че е спешно. Грей изглежда се сепна от думите му и го прекъсна с въпрос, на който пасторът закима трескаво.

— Той идва тук. Мюлер. — Грей се обърна към мен с тревожно изражение.

Ужасно притеснен заради скалповете, пасторът отишъл да търси хер Мюлер, само за да разбере, че старецът е заковал ужасните си трофеи в обора, напуснал фермата и тръгнал — както сам казал — към Фрейзърс Ридж, за да ме види.

Ако не бях вече седнала, вероятно щях да падна при тези думи. Усетих как кръвта се оттече от бузите ми и бях сигурна, че съм пребледняла като пастора.

— Защо? — попитах. — Той нали не… не може да бъде! Нали не мисли, че съм направила нещо на Петронела или на бебето. Нали? — Обърнах се към пастора, който прокарваше треперещата си ръка през посивялата си коса и разрошваше намазаните с лой кичури.

— Свещеникът не знае какво е намислил Мюлер или с каква цел идва тук — каза лорд Джон. Хвърли поглед към невнушителната осанка на пастора. — Трябва да му се признае, че е тръгнал сам след Мюлер и го открил след два часа в безсъзнание до пътя.

Огромният фермер явно беше изкарал дни без храна по време на отмъщението си. Невъздържаността не се срещаше често сред лутераните, но под въздействието на умората и емоциите Мюлер се напил сериозно след завръщането си и явно огромните количества бира му дошли в повече. Известно време се крепил на мулето, но накрая се увил с наметалото си и заспал до пътя.

Пасторът не направил опит да го събуди, тъй като добре познавал нрава му и чувствал, че той едва ли се е подобрил от алкохола. Вместо това се качил на коня си и препуснал възможно най-бързо, като се надявал Провидението да го доведе тук навреме, за да ни предупреди.

Нямал никакви съмнения, че моят Мапп ще може да се справи с Мюлер, без значение от състоянието и намеренията му, но щом Джейми го нямало…

Пастор Готфрид гледаше безпомощно ту мен, ту лорд Джон.

— Vielleicht solten Sie gehen?[30] — предположи той, като кимна към кошарата.

— Не мога да си тръгна — казах аз и посочих към къщата. — Mein — Господи, как е „племенник“? Mein junger Mann ist nicht gut.

— Ihr Neffe ist krank — поправи ме бързо лорд Джон. — Haben Sie jemals Masern gehabt?[31]

Пасторът поклати глава, притеснението му нарастваше.

— Той не е карал морбили — каза лорд Джон, като се обърна към мен. — Не бива да остава тук, иначе може да се зарази, нали?