Политичестки ред и политически упадък [bg]

„Есе за законите на населението“ на Томас Малтус има лошия късмет да бъде публикувано през 1798 г. в навечерието на Индустриалната революция, точно когато технологичното цунами набира скорост. Неговата прогноза, че ръстът на човешкото население ще надхвърли повишаването на производителността, се оказва напълно погрешна през следващите два века и човешките общества успяват да забогатеят на глава от населението в безпрецедентна от историческа гледна точка степен. Оттогава икономическите възгледи на Малтус са обект на подигравки, както лудитите, като назадничави и непредвидили възникването на модерните технологии.

Малтус обаче не уточнява периода, когато нарастването на населението ще надхвърли производителността. Развитият свят се намира в период на висока производителност само през последните малко повече от двеста години от близо петдесетте хиляди години, през които човешкият род съществува в настоящия си вид. Днес приемаме за даденост, че в бъдеще ще продължат да възникват нови революционни технологии като парния двигател и двигателя с вътрешно горене. Но законите на физиката не гарантират такъв резултат. Напълно възможно е първите 150 години на Индустриалната революция да са обрали т.нар. от Тайлър Коуен „ниско висящи плодове“ на напредъка в производителността и макар бъдещите нововъведения да продължат да възникват, скоростта, с която ще повишават благосъстоянието на човечеството, да спадне. В действителност много физически закони подсказват вероятното съществуване на строги граници на абсорбционния капацитет на планетата да поддържа висок жизнен стандарт на нарастващото население.

Но дори технологичните иновации да продължат да възникват с бързи темпове, няма гаранция, че ще осигурят много работни места за представителите на средната класа, както поточната линия в началото на миналия век. Новите работни места и възнагражденията получават създателите на машините, както и тези, които изчисляват как да ги използват, а те почти винаги са по – добре образовани от загубилите работата си.

Всъщност много от иновациите в близко бъдеще само ще влошат ситуацията по отношение на производството, защото ще са в областта на биомедицината. Мнозина икономисти и политици приемат, че всяка нова технология, която увеличава продължителността на човешкия живот или лекува болести, безспорно е нещо добро. И е вярно, че по – голямата продължителност на живота, на която се радват гражданите на развитите страни, носи икономическа изгода. Голям брой технологии в областта на биомедицината обаче успяват да удължат живота за сметка на неговото качество и рязко увеличават зависимостта от болногледачи. Във всички развити страни разходите за медицински грижи в края на живота нарастват по – бързо от темповете на икономическия растеж и са на път да се превърнат в най – големия компонент от държавните разходи. Смъртта и смяната на поколенията са класически примери за резултати, които са лоши за отделния човек, но добри за обществото като цяло. Съществуват много причини да предполагаме, че увеличаването на продължителността на живота средно с още десет или двайсет години ще повлияе зле на обществата като цяло, като се започне с факта, че смяната на поколенията играе решаваща роля за осъществяването на социални промени и адаптация, чиито темпове ще спаднат с увеличаването на средната продължителност на живота.