Гравитационна дъга [bg]

Автор: Пинчон Томас Рагглз
Год: 2020
Язык: болгарский
Год: Читанка
Переводчик: Красимир Желязков
Жанр: История

Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:

Томас Пинчън е роден на 8 май 1937 г. в Глен Коув, Ню Йорк, САЩ.
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]

Перейти на страницу:

И аз те харесвам, въпреки че има едно-две неща, които… Пиршеството набира сила. Пияните се надвикват, жените бърборят, дечицата влизат и излизат от юртите с несигурно клатушкане, а и вятърът се е усилил. Тогава странстващият певец започва да настройва своята домбра, и азиатската тишина се връща.

— Ще успееш ли да запишеш всичко? — пита Джакъп Кулан.

— Ще го стенографирам — отвръща Чичерин, изговаряйки „г-то“ леко ларингално.

ПЕСЕН НА АКИНА

Дойдох аз от края на света От белите дробове на вятъра Бях свидетел на такъв ужас Че дори Джамбул735 не би го възпял. Страхът в сърцето ме е толкоз силен Че може да реже желязо.

В преданията древни се разказва За времената по-стари и от Коркит, Що добил е от дървото ширгай736 Първия кобиз и първата песен — Разказват те, че в една далечна земя Горяла е неугасващата Киргизка Светлина.

Думите са непознати там А очите горят като свещи в нощта, И Божият лик е притаен там Зад непрогледната маска небесна — До високата черна скала в пустинята, Когато наставаха последните дни.

Ако тази земя не беше тъй далечна, А думите бяха познати и изречени, То Бог щеше да бъде изображение златно, Или страница в книга от хартия, Но Той идва като Киргизката Светлина, По друг начин не можем Го позна.

Грохотът на Неговия глас е глухота, Блясъкът на Неговата светлина е слепота, Стъпките Му разтърсват пустинята, Ала никой не може да Го лицезрее, И човек вече не може да бъде същият, След като е видял Киргизката Светлина.

И ви казвам, че съм Го виждал аз, На място по-древно от тъмнината, Недостижимо е то дори за Аллах, И гледайте — брадата ми е ледена пряспа, И като вървя се подпирам на тояга, Но тази светлина трябва да ни превърна в деца.

А сега не мога да стигна надалеч, Защото първом трябва да се науча да ходя, А речта ми стига до твоите уши, Като безсмислено детско чуруликане, Защото Киргизката Светлина очите ми отне, Сега усещам цялата Земя като невръстно дете.

На север трябва да яздиш шест дни, През стръмните и мъртвешки сиви каньони, Отпосле през каменистата пустиня, Към планината, чийто връх е бяла юрта, И ако безопасно си преминал, Мястото на черната скала ще те намери.

Но ако няма да бъдеш роден, Остани при топлия червен огън, Остани при жена си, в твоята палатка И Светлината никога няма да те намери, И сърцето ти ще натежи с възрастта, И очите ти ще се затварят само за сън.

— Записах я — казва Чичерин. — Хайде на конете, другарю.

Отново на път, зад гърбовете им огньовете догарят, и скоро звуците от струнната музика и пируващия аул биват погълнати зад вятъра.

И тъй напред към каньона. Далеч на север белият планински връх примигва на последната светлина. Тук долу вече е сенчеста вечер.

Чичерин ще стигне до Киргизката Светлина, но не и до собственото си раждане. Той не е акин и сърцето му никога не е било готово. Ще види Светлината тъкмо преди разсъмване. Тогава ще прекара 12 часа възнак в пустинята и на километър под гърба му притиснат от задушаващ минерален сън ще лежи праисторически град по-голям от Вавилон, а заострящата се към върха сянка на високата скала ще подскача от запад на изток, и Джакъп Кулан ще се грижи за Чичерин прилежно като дете за кукла и засъхваща пяна ще обточва шиите на двата коня. Обаче ще настане ден и той едва-едва смътно ще си спомня Киргизката Светлина, както и планините, както и заточените жени с тяхната неопровержима любов и невинност спрямо него, утринните земетресения и издухващият облаците вятър, чистката, войната и милионите останали зад него души.

вернуться

735

През 1920-те Джамбул Джабаев (1846–1945) вече е станал „най-значимият съветски акин, честван не само в Казахстан, но и в целия Съветски съюз.“

вернуться

736

Според една казахска легенда Коркит е родоначалникът на песента. Легендата гласи: „Неспособен да приеме идеята за смъртта, Коркит бяга от хората и се отправя във вечната природа. Но природата под формата на дървета, планини, степи и гори, му казва, че дори тя не може да бъде безсмъртна. Тогава Коркит изработва от дървесината на дървото ширгай първия кобиз и изсвирва на него първата казахска песен.“

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?