Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Натан, след всичките тези години, през които сме заедно, как може да си толкова безчувствен?
— Искаш да кажеш, след всичките тези години на пленничество как имам сили все още да се бунтувам?
Ан извърна лице, по бузата й се изтърколи сълза. Преглътна буцата в гърлото си.
— Натан — прошепна тя, — откакто се познаваме, да си ме виждал някога да постъпвам жестоко с някого, освен ако не съм принудена, за да спася нечий живот? Да си ме виждал да се боря за друго, освен за запазването на живота и свободата?
— Предполагам имаш предвид свободата на всички освен моята.
Тя се покашля:
— И знам, че ще трябва да отговарям пред Създателя за това, но го правя, защото се налага и защото ме е грижа за теб, Натан. Знам какво ще стане с теб тук в света. Ще бъдеш преследван и убит от хора, които не те разбират.
Натан хвърли паницата си върху другите.
— Първа ли ще стоиш на пост или втора?
Тя пак се обърна към него:
— Ако толкова отчаяно искаш свободата си, какво ти пречи да заспиш по време на поста си, за да мога да бъда убита?
Той я изгледа язвително с пронизителните си сини очи.
— Искам тази яка да бъде свалена от врата ми. Единственото, което не бих направил за това, е да те убия. Ако исках да платя тази цена, вече да си умряла хиляди пъти. И го знаеш.
— Съжалявам, Натан. Знам, че си добър човек, и съм напълно наясно с огромната роля, която изигра за спасяването на живота. Да те принуждавам да ми помогнеш ми причинява болка.
— Да ме принуждаваш? — Той се изсмя. — Ан, ти си по-забавна от всяка жена, която съм срещал. Не бих заменил повечето от преживяванията си с теб за нищо на света. Че коя друга жена би ми купила меч? Или би ми осигурила възможност да го ползвам?
В това глупаво пророчество се казва, че трябва да го ядосаш, и засега се справяш чудесно. Опасявам се дори, че може да се получи. Ще дежуря пръв. Не забравяй да си провериш завивките. Още не разбирам откъде се появиха ония снежни мухи.
— Нито пък аз. Все още ме сърби. — Тя механично се почеса по врата. — Почти сме си у дома. Със скоростта, с която се движим, ни остава още малко.
— У дома — подигра й се той. — И тогава ще ни убиеш.
— Скъпи Създателю — прошепна тя на себе си. — Нима имам избор?
Ричард се вдигна на задните крака на стола и се прозя. Беше толкова уморен, че едва държеше очите си отворени. Щом се протегна и прозя, зарази и Бердин, която седеше до него, да направи същото. Както и Райна, застанала край вратата.
Някой почука и Ричард скочи на крака.
— Влез!
Надзърна Иган.
— Дойде вестоносец.
Ричард направи знак и главата на Иган се скри. В стаята забързано влезе Д’Харански войник, наметнат с тежка пелерина и смърдящ на кон. Поздрави с юмрук в сърцето.
— Седни. Май доста здраво си препускал насам — каза Ричард.
Войникът нагласи бойната брадва на хълбока си и погледна стола.
— Добре съм, Господарю Рал. Но се опасявам, че нямам новини за вас.
Ричард се отпусна на стола.
— Разбирам. Никаква следа? Нищо?
— Нищо, Господарю Рал. Генерал Рейбич каза да ви предам, че действат, претърсват всеки сантиметър. Поиска да ви уверя, че войниците не пропускат абсолютно нищо по пътя си. Но засега не са открили никаква следа.
Ричард въздъхна разочарован.
— Добре. Благодаря. По-добре иди да хапнеш нещо.
Мъжът поздрави и излезе. Всеки ден от две седмици насам, откакто войниците бяха тръгнали да търсят Калан, в Двореца се връщаха вестоносци, за да уведомяват Ричард за събитията. А откакто се бяха разделили на отделни групи, за да покрият цялата мрежа от пътища, всеки отряд изпращаше свой вестоносец. Този беше петият за деня.
Да слуша новините за случилото се преди седмици, когато вестоносците бяха напуснали частите си, беше като да наблюдава изтичащата пред очите му история. Всичко, което чуваше, се бе случило в миналото. Даваше си сметка, че може да са намерили Калан преди седмица, а той все още да продължава да получава новини за неуспех. Продължаваше да поддържа тази надежда в сърцето си.
Запълваше си времето и отклоняваше мисълта си от грижите, като се съсредоточаваше върху превода на дневника. Това бе като да следи случваща се пред очите му история. Ричард изведнъж започна да разбира повече високо Д’Харанския диалект от Бердин.
Тъй като знаеше историята в „Приключенията на Бони Дей“, съсредоточаваха усилията си върху нея. Правеха дълги списъци с думи, на които бяха открили значението, съпоставяха ги с думи от дневника. С научаването на думите Ричард започна да разчита повече от книгата, съшиваше отделните откъслеци и така си помагаше в запълването на празнините в спомените върху „Приключенията на Бони Дей“. А и научаваше все повече думи.