По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— И сега, след като съм платил данъците върху капитала, който съм инвестирал, какво следва? — продължи Уинстън. — Да допуснем, че съм помогнал на неколцина мои съграждани да си намерят работа. А те на свой ред ще произведат някакви стоки. Но аз се нуждая от някакъв, макар и скромен доход, за да съм в състояние, на свой ред, да помогна на тези хора да си намерят работа и за да произведат нещо за продан. Това е от полза както за работника, така и за купувачите на неговата стока. После се заемам със същата роля, но този път с друга компания. Защо да ме наказват, защо да ме ограбват с непосилни данъци? Не е ли много по-разумно да насърчаваме нашите граждани да инвестират свободните си средства? И нека не забравяме, че вече веднъж са обложили парите ни с данъци — защото на практика абсолютно всеки долар се облага неколкократно. А това не е добре за страната. И без това събираме немалко пари от данъкоплатците, но на всичкото отгоре го вършим така, че крайният ефект е по-скоро отрицателен. Защо, според вас, сенаторе, сме се събрали тук? Защото от нас се очаква да придвижим нещата към по-добро, а не само да си разменяме упреци. Защото крайният резултат от нескончаемите прения в тази зала е колосалното усложняване на данъчната ни система, до такива размери, че се налага да харчим милиарди, за да я управляваме — а това са пари, изцяло хвърлени на вятъра. Защо са ни всички тези счетоводители, инспектори и юристи, които преживяват доста добре, а обществеността и до днес не може да си обясни каква полза има от тях?
— Америка не е страна на завистници. Америка не е страна на съперничещи личности. В Америка няма класова система. Никой не може да нарежда на американските граждани какво могат да правят и какво — не могат. Произходът не играе никаква роля. Погледнете членовете на сенатската комисия. Ето един син на фермери, до него — син на учител, а СЪЩО и син на шофьор, както и син на адвокат. А вие, сенатор Николидис, сте син на гръцки имигранти. Ако в Америка съществуваше класово общество, тогава как, по дяволите, щяхме да избираме кои хора ще седят в тази зала?
Уинстън отлично знаеше, че сенаторът, който непрекъснато се опитваше да го обори, е професионален политик — също като баща си, само че старият Николидис не беше чак толкова отявлен кучи син. Телевизионните камери старателно показваха в едър план, макар и за кратко, лицата на посочените от него членове на сенатската комисия.
— Господа, нека се опитаме да обясним на хората с какво се захващаме. Ако трябва да променим системата, нека го сторим така, че да осигурим шансове на нашите съграждани да се подпомагат взаимно, всеки в своя бизнес. Ако Америка страда от структурни икономически проблеми, причината е в това, че ние не сме създали възможности за просперитет. Именно оттук сме длъжни да започнем. Защото системата не е съвършена. Чудесно, нека тогава да се опитаме да дефинираме проблемите, един по един, заедно с мерките за ликвидирането им. Нали за това сме се събрали?
— Но системата трябва да изисква от всеки да плаща справедлив дял — прекъсна го сенаторът.
— Какво означава „справедлив“? В речниците тази дума се тълкува много опростено — всеки да плаща по равно. Десет процента от един милион долара си остава сума, десетократно по-голяма спрямо десетте процента от сто хиляди долара. Но „справедливостта“ в данъчните закони се тълкува доста своеобразно — ние събираме колкото може повече от най-способните, защото те са най-богатите, и ги раздаваме обратно на по-некадърните — а, да, между впрочем, именно тези богаташи наемат адвокати и лобисти, които умеят да шушнат на ухото на политиците, които пък ловко напипват милионите вратички в законите за измъкване от плащането на високите данъци. Нали няма нормален човек, който с готовност да се съгласи да бъде оскубан от държавата? Да не ви губя времето, защото тази печална истина ви е до болка позната. И до какво се стига в края на краищата? Ето до какво! — Уинстън гневно протегна ръка към купчината прашни томове. — Ето откъде се поражда плеядата бюрократи, адвокати, лобисти… докато данъкоплатците остават на заден план! И хич не ни е грижа, че системата изоставя тези, за които е създадена. Докъде ще стигнем по този път? — Уинстън се наведе над микрофона. — Ще ви обясня как разбирам понятието „справедливост“. Мисля, че това значи всички ние да поемаме еднакво бреме при еднакви пропорции. Според мен това ще рече да създадем прости и ясни закони, лесно разбираеми за хората. „Справедливо“ ще бъде да се осигури добре разчистено игрище за всички играчи, които да бъдат поставени при равни условия в началото на играта. И тогава никой няма да изпитва ненавист към най-прославения бейзболист, че си е купил имение за десет милиона долара — нали той е играл най-талантливо. Напротив, ще му ръкопляскаме. И ще се стараем да му подражаваме, да го настигнем. Да бъдем като него. И няма да позволим никому да ни отклони от тази цел.