По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Ако ми е позволено да говоря от тази трибуна не като кандидат за министерско кресло, като редови гражданин, ще възразя решително срещу изкуствено създаваното от политиците и почти винаги ненужно противопоставяне на хората на умствения и на физическия труд. Не е възможно да изкарваш честно прехраната си в нашата страна, ако не предлагаш стока, годна да служи на останалите, и общо казано, колкото по-усърдно и по интелигентно се труди човек, толкова повече пари ще спечели. Но за съжаление хората с необикновени способности се броят на пръсти. Само в холивудските филми ще срещнете представители на класата от лентяйстващи богаташи, за която толкова много се говори в Америка. Кой от присъстващите в тази зала, ако би могъл, не би желал незабавно да размени мястото си с някоя бейзболна знаменитост, например с Кен Грифи или с Джак Никлаус? Нима всички ние не мечтаем да бъдем най-добрите в някоя професия? Аз мога да ви призная, че винаги съм мечтал за това. За съжаление не умея да размахвам така ловко бейзболната бухалка.
— А какво да кажем за талантливите компютърни програмисти? И това не мога да го върша. Или за изобретателите? Ами за опитните ръководители от едрия бизнес, които съумяват за няколко месеца да изправят на крака някоя губеща компания? Защото най-лошото, което може да се случи на един бизнесмен, е да не донесе печалба на компанията си. Защо? Защото печеливша е тази компания, която си върши работата добре. Само такива компании съумяват да компенсират достойно своите кадри и в същото време успяват да върнат парите на акционерите си — а това именно са хората, които влагат своите пари в компаниите, за да могат те да разкриват нови работни места.
— Все пак, сенаторе, нека не забравяме защо сме се събрали в тази зала. Правителството не осигурява работни места и въобще не е създадено за тази цел. Големите компании са тези, които наемат работници, за да произвеждат стоките, от които се нуждаем всички пие. Работата на правителството е да защитава тези хора, да се грижи за спазването на законите и да бди всички да играят според правилата на играта. Не е редно да наказваме играчите, които спазват правилата, защото ние събираме данъци, за да може правителството да си върши работата. Но допускаме сериозни отклонения от първоначалния замисъл. Длъжни сме да събираме данъците така, че да нанасяме минимум щети на икономиката на страната. Данъците, по своя характер, винаги имат отрицателно въздействие и това не може да се избегне, обаче може така да се структурира данъчната система, че тези щети да се намалят още, доколкото е възможно, и дори да се насърчават хората да използват парите си така, че да подпомагат цялостното ни стопанско развитие.
— Много добре схванах каква е целта ви! — скочи сенаторът. — След малко ще започнете да ни убеждавате да намалим данъците на компаниите, които създават капитал, но така ще осигурите предимства само за някои, за сметка на…
— Сенаторе, простете, че ви прекъсвам, но това просто не е вярно и вие много добре го знаете — остро възрази Уинстън. — Намаляването на данъците за печелившите компании означава само едно: така ще насърчим хората да инвестират парите си в… не, почакайте, нека се върнем малко назад: да допуснем, че съм заработил хиляда долара. Плащам си данъците върху тази печалба, плащам си застраховката, храната, вноските за колата и остатъка го инвестирам, като купувам от акциите на компютърната компания X. Те ми взимат парите и наемат някого на работа. Това лице си върши работата, точно както аз си върша моята, и от продукта на неговия труд — нали той създава стока, предназначена за продажба — компанията натрупва печалба, част от която дава на мен под формата на дивиденти. Тези дивиденти се облагат с данък като всеки друг доход. Тогава аз продавам акциите си на друга компания, която пък наема втори работник. Парите, реализирани от продажбата на акциите, се третират като натрупан капитал. Хората вече не желаят да крият парите си под дюшеците — припомни той — и ние не можем да искаме това от тях. Искаме те да инвестират в американската икономика, искаме да се подпомагат взаимно.