Нож от блянове

Половината жени в стаята издишаха рязко, а останалите зяпнаха. Не една удари здрава глътка от бокала си. Не Зайда, нито Харайн, но другите. Логаин. Името бе познато дори на Ата-ан Миере.

— Може ли да кажа, Надзорнице на корабите? — попита задъхано Амилия. Стискаше порцелановата кана толкова силно, че Харайн се уплаши да не я счупи. Все пак Амилия бе придобила достатъчно благоразумие, за да не каже нищо повече, докато Зайда не кимна. Думите се заизливаха на един дъх от устата й. — Този мъж е Лъжедракон. Заради това беше опитомен. Не зная как е станало така, че може да прелива отново, но той прелива сайдин. Сайдин! Той е покварен, Надзорнице на корабите. Ако се разправяте с него, ще си навлечете гнева на Бялата кула. Знам…

— Стига — прекъсна я Зайда. — Би трябвало вече да си наясно колко ме е страх от гнева на Бялата кула.

— Но… — Само един пръст вдигна Зайда и устата на Айез Седай се затвори. Само една дума още щеше пак да я прати при Надзорника на палубата и тя го знаеше.

— Това, което казва тя, е отчасти истина — каза спокойно Логаин. — Аз съм Аша’ман, но покварата вече я няма. Сайдин е чист. Създателят, изглежда, реши да прояви милост към нас. Имам въпрос към нея. Кому служите, Айез Седай, на Егвийн ал-Вийр или на Елайда а-Ройхан?

Амилия благоразумно си задържа устата затворена.

— През следващата година тя ще служи на мен, Логаин — заяви твърдо Зайда. Айез Седай за миг стисна очи, а когато ги отвори, бяха още по-ококорени, колкото и да изглеждаше невъзможно. Нима си беше въобразявала, че Зайда може да се смили и да я пусне по-рано? — Можете да ограничите въпросите си до мен — продължи тя, — но най-напред аз имам два въпроса. Къде е Корамуур? Трябва да изпратя при него посланичка, съгласно Сделката. Напомни му за това. И какво послание носиш от него? Молба за някаква услуга, предполагам.

— Колкото до това къде е, не мога да ви кажа. — Мъжът леко се усмихна, все едно че се беше пошегувал. Усмихна се!

— Настоявам… — почна Зайда, но той я прекъсна, което предизвика сърдитото мърморене и гневните погледи на останалите жени. Този глупак, изглежда, си въобразяваше, че е равен на Надзорницата на корабите!

— Той иска засега местонахождението му да си остане в тайна, Надзорнице на корабите. Отстъпниците са се опитвали да го убият. Аз обаче съм готов да отведа със себе си Харайн дин Тогара. Според това, което чух, смятам, че я намира за приемлива.

Харайн трепна толкова силно, че плисна вино върху ръката си, след което бавно и дълго отпи. Но не, Зайда по-скоро щеше да се разведе с Амел и да се омъжи за камък баласт, отколкото да прати Харайн дин Тогара за своя посланичка. И все пак само мисълта за това бе достатъчна, за да накара езикът й да се лепне на небцето. Дори да станеше Надзорница на корабите, това нямаше да е достатъчна ком-пенсация, ако я принудеха пак да търпи Кацуан.

Зайда изгледа студено Логаин и нареди на Амилия да му налее вино. Айез Седай потръпна, а докато стигне до масата, толкова трепереше, че каната в ръката й задрънча по ръба на бокала. На пода се плисна почти толкова вино, колкото в чашата. Странно, Логаин пристъпи до нея и стисна здраво ръцете й. Да не би да беше някой от ония, дето не могат да оставят другите да си свършат работата?