Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Познавате ли Грег? — попита го Сузи.

Пиеха горещо кафе от термоса, който Сузи бе донесла. Джени беше изпила кафето си и се бе отдалечила на няколко метра от тях, готова да се спусне отново по пистата.

— Не, не го познавам — каза Робърт.

— Така ли? Аз пък мислех, че се познавате отдавна с Джени.

Робърт не знаеше какво й е казала Джени. Сузи го гледаше с бляскавите си тъмни очи. Имаше малки и пълни устни, винаги готови да се засмеят, и сега се усмихваха дяволито, леко стиснати.

— Не, немного отдавна. — Отскоро и отдавна са относителни понятия, помисли си Робърт.

— Как се запознахте?

Стана му смешно от любопитството й, изпита и раздразнение.

— Чрез общи приятели — отговори той. Стана от дървената пейка и потърси цигарите си. Предложи и на нея.

— Благодаря, не пуша. Разбрах от Джени, че работите в Лангли.

— Да, в самолетостроителното предприятие. — Робърт погледна маншетите на панталоните си, напъхани, в разрез с модата, във взетите под наем скиорски обувки.

— Мисля, че ще опитам още един път — каза той и се отправи към пистата. Джени се изкачваше, хваната за въжето.

— В къща ли живеете в Лангли?

— Не, в апартамент — извика той през рамо и побърза да се отдалечи на достатъчно разстояние от нея.

Джени свали едната си ръка от въжето и я протегна към него.

— Ох! — възкликна тя запъхтяна. Бузите й бяха поруменели. — Защо не направят един ски-влек?

Робърт понечи — и веднага се отказа — да й подаде ръка, за да я издърпа догоре.

— Мисля, че все пак няма да се спусна — каза той, загледан намръщен в пистата. — Стига ми толкова.

— Остаряваш — каза Джени.

— Позна.

— На колко си години?

— През юни ще навърша тридесет.

Тръгнаха си малко преди четири — Сузи и Джени в колата на Джени, Робърт в своята. Потегли към къщата на Джени, като се движеше на значително разстояние от тях. Джени подмина дома си и отиде да закара Сузи и когато Робърт влезе в алеята, колата й вече не се виждаше. Надяваше се, че не е казала на Сузи, че ще вечерят заедно. Начинът, по който се бе сбогувал с Джени, би могъл да означава, че няма да се видят повече същия ден. Чакаше Джени, застанал до колата си, и след малко синият й фолксваген спря до него.

— Хайде да запалим камината — каза Джени.

Вътре беше топло, макар тя да се бе оплакала, че духало отвсякъде и непрекъснато откривала нови пукнатини за запушване и фуги за уплътняване. Запалиха камината в хола и Робърт излезе, за да донесе още дърва. Джени приготвяше задушено пиле с кнедли. Пиха коктейл „Манхатън“ в хола и разгледаха един албум със снимки. Повечето бяха семейни снимки, но имаше и пет-шест на нейни „гаджета“.

— Това е момчето, в което бях толкова влюбена — каза Джени и му показа едър рус младеж в смокинг.

Робърт не виждаше нищо интересно и забележително в него.

— Този, когото родителите ти не харесваха?

— Да, сега се радвам, че стана така. Миналата година се ожени за някаква глупачка. Мисля, че беше най-обикновено увлечение от моя страна.