Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Преди Ерик да може да направи нещо, Робер каза:
— Спокойно. — Пристъпи напред и приклекна пред дракона. — Фантус! Ах ти, стари разбойнико! — И го прегърна като любимо куче.
После поясни на Ерик и Ру:
— Това е домашният любимец на лорд Уилям, така че не тревожете братовчеда на краля, като се опитвате да убиете Фантус. Разбрахме се, нали?
Внезапно от канцеларията се чу смехът на лорд Уилям, а после и гласът му:
— Казва, че искал да види как ще опитат.
Боби игриво потърка гърба на съществото, почеса го зад очните вдлъбнатини на главата и каза:
— Още си печен стар воин, нали?
Ерик разбра, че това е домашен любимец, макар и най-фантастичният, който бе виждал. Създанието го изгледа и внезапно младежът разбра, че зад тези очи се крие голяма интелигентност.
Ерик мина покрай Ру, който се беше притиснал до стената, мина и покрай съществото и влезе в канцеларията. Вътре стоеше командирът на Градската стража, а дворцовият съдия Уилям седеше зад бюрото си. Лорд Уилям беше нисък, почти колкото Боби, но изглеждаше стегнат за петдесетте си години. Радваше се на репутацията на един от най-острите военни умове в Кралството. Говореше се, че през последните години от управлението на принц Арута е прекарвал почти всеки ден със стария владетел, като поемал всички възможни знания. Талантите на Арута бяха отчасти история, отчасти — легенда, но той беше всепризнат като един от най-добрите генерали в аналите на Кралството.
— След минута ще дойде и лорд Джеймс — каза Уилям на Робер, после се обърна към Ерик и Ру. — Бихте ли донесли малко вода? Вашият приятел припадна.
Ерик погледна към пода и видя, че краката на Дънкан стърчат през вратата. Разбра какво се е случило — той сигурно бе влязъл пръв в канцеларията, беше видял малкия дракон и беше припаднал.
— Ей сега — каза Ерик и се обърна да излезе. — Тъкмо бях решил, че нещата не могат да станат по-шантави.
5.
Новакът
Ру се прозя.
Обсъждането продължаваше часове. Беше се разсеял и когато го запитаха нещо, бе принуден да каже:
— Извинете, милорд? Съжалявам, не чух какво казахте.
— Робер — поде отново лорд Джеймс, херцог на Крондор — мисля, че нашият приятел има нужда от нещо освежаващо. Заведи ги с братовчед му до вашата столова, докато с Уилям обсъдим нещата.
Ру бе тук от сутринта — разговаряха в канцеларията на началника на Градската стража; и докато лорд Джеймс не бе споменал думите „освежаващо“ и „столова“, не се бе сещал, че двамата с Дънкан не са слагали нищо в устата си от вчера. Дьо Лунвил им махна с ръка да го последват.
Излязоха и когато тръгнаха през просторния хол, Ру попита:
— Сержанте, какво става? Няма никаква надежда да видя отново парите си, но поне искам онези хора и копелето Сам Танерсън на кол за това, което направиха.
Робер се усмихна.
— Все си си същият злопаметен малък негодник, Ейвъри! Възхищавам се на това ти качество.
Повървяха още малко и Робер каза:
— Тази работа не е толкова проста. Да съберем отряд от Градската стража, да хванем онзи Танерсън и да го обесим.
— Няма доказателства, така ли? — попита Дънкан.
— Точно така. А има и проблем. Защо са извършени всички тези убийства?
— Наистина защо? — попита Ру. — Да ми разбият бъчвичките не беше ли достатъчно предупреждение?
Робер им посочи да минат през една врата, за да влязат във войнишката столова, и допълни:
— Е, именно това обсъждат в момента херцогът и дворцовият съдия, басирам се.
Ру видя Ерик и Джедоу — седяха в дъното на помещението и се хранеха с група войници в сиви униформи. Махна им и Ерик дойде при тях.
— Сержант? — запита той, за да разбере има ли нови заповеди.
— Кажи на Джедоу да наглежда мобилизираните и ела при нас.
Ерик направи, както му наредиха, и когато седна при тях, момчетата, прислужващи в двореца, се втурнаха към тях с пиво и храна. Робер я побутна и рече:
— Мисля, че довечера малко ще се повеселим.
— Веселба ли? — попита Ру.
— Е, доколкото познавам херцога — продължи дьо Лунвил, — смятам, че ще стигне до заключение, че напоследък убийствата са станали малко повече и че ще трябва да се направи нещо в това отношение.
— Да се направи какво? — попита Дънкан. — Шегаджиите контролират част от този град от… отпреди да се родя, знам го със сигурност.