Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Тази история стана с мене не по мое желание — сърцето ми се обърка в мрежата на любовта и сега не знам какво да правя!
— О, емир на правоверните! — възкликнал Джаафар. — Най-доброто, което имат царете, е ловът! Може да се поразсееш, да я позабравиш!
— Веднага да тръгваме на лов! — наредил халифът.
Когато петъчната молитва свършила, те излезли от джамията, яхнали мулетата си и тръгнали на лов…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Харун ар-Рашид и Джаафар яздели мулетата си и разговаряли, а свитата им ги била задминала. Било много горещо и халифът рекъл:
— Джаафар, гони ме силна жажда! — после забелязал човешка фигура на висок хълм и запитал: — Виждаш ли онова, което виждам и аз?
— Да, емир на правоверните! — отвърнал Джаафар. — Виждам човек! Ще ида при него, ще взема вода и ще ти донеса!
— Моето муле е по-бързо! — рекъл халифът. — Изчакай тук, ще отида сам, ще пийна водица при него и ще се върна!
Подгонил халифът мулето си, то се затичало като вятър в полето или като поток в тясна долина и за миг стигнал до онзи човек. Оказало се, че бил рибарят Халифа. Видял Харун ар-Рашид, че е гол-голеничък, увит в рибарска мрежа, очите му почервенели като огнени факли, бил прегърбен, рошав, прашен като ифрит. Халифът му пожелал мир, той му отговорил, но така гневно, сякаш от устата му лъхнал огън.
— Имаш ли малко водица, човече? — запитал халифът.
— Ти сляп ли си, или си луд? — креснал му Халифа. — Ей там зад хълма е река Тигър!
Халифът заобиколил хълма, спуснал се към реката, напил се, напоил мулето си, после се върнал при Халифа и го запитал:
— Човече, защо седиш тук? Какъв ти е занаятът?
— Този въпрос е още по-глупав от предишния за водата! — отговорил Халифа. — Оръдията на моя занаят са на рамото ми?
— Значи си рибарин!
— Така е!
— А къде ти е халатът? — запитал Харун ар-Рашид. — Къде ти е кърпата за главата? Къде ти е поясът? Къде са дрехите ти?
А нещата на Халифа, които изчезнали, били долу-горе същите. Рибарят си помислил, че именно той му ги е задигнал, върнал се като падаща мълния, хванал мулето му за юздата и викнал:
— Я си ми дай дрехите, стига си си правил майтап!
— За бога, не съм ти виждал нещата! — възкликнал халифът.
А Харун ар-Рашид бил човек с едри бузи и малка уста и Халифа му рекъл:
— А ти по занаят да не си певец или свирач! Я ми дай дрехите с добро, иначе така ще те набия, че ще си оплескаш и осереш дрехите!
Халифа видял тоягата му и си помислил: „За бога, няма да издържа и половин удар от тоягата на този безумен просяк!“ А бил облечен в кафтан от атлаз. Съблякъл го и казал:
— Вземи този кафтан вместо дрехите си!
Взел го Халифа, повъртял го в ръцете си и рекъл:
— Моята дреха струва десет пъти повече от този пъстър халат!
— Облечи го засега, пък аз ще ти донеса дрехите! — настоял халифът.
Взел Халифа кафтана, облякъл го и видял, че му е длъжък. Но той си имал нож, привързан към дръжката на кошницата. Отрязал полите му горе-долу с една трета, така че му стигнал малко под коленете, и рекъл:
— Свирачо, колко ти плаща господарят, да му свириш на заммар?
— Десет златни динара на месец! — отвърнал Харун ар-Рашид.