Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Да, сър, но засега може да е липсващата книга, от лейди Мелант…
— Която трябва да бъде намерена…
— Разбира се, сър, но засега може да служи за пазител на тайните на лорд Вандаариф, докато не дойде моментът необратимо да повредим друга.
— Отлично — измърмори Крабе, облиза устните си и се наведе към Баскомб. — Аз пръв, Баскомб, ви предложих тази възможност, нали? Наследство и титла, нови възможности за брак, издигане в правителството…
— Да, сър, и съм ви много задължен. И ви уверявам, че…
Крабе махна, за да спре раболепниченето на Баскомб, все едно гонеше мухи.
— Това, което казах — че има прекалено много задвижени елементи наведнъж, е единствено за вашите уши.
За пореден път Свенсон се удиви, че никой от двамата изобщо не се обръща към лорд Вандаариф, който стоеше на по-малко от две крачки от тях.
— Вие сте умен, Роже, и сте хитър като всички в тази професия, както вече доказахте. Дръжте си очите отворени заради мен и заради вас самия за всеки неуместен коментар или действие… от когото и да било. Разбирате ли ме? Стигаме до задънена улица и съм изпълнен с подозрения.
— Намеквате, че някой от другите — графинята или господин Сонк…
— Нищо не намеквам. И все пак виждаме тези… разцепления…
— От тези провокатори — Чан, Свенсон…
— И вашата госпожица Темпъл — добави кисело Крабе.
— Тя само подсилва истината, сър, в която те всички са се заклели — че нямат господар нито други планове, освен враждата.
Крабе се приближи още до Баскомб, гласът му се понижи до неспокоен шепот:
— Да, да! И все пак! Докторът пристига с нашия въздушен кораб! Госпожица Темпъл се меси в плановете ни за Лидия Вандаариф и някак си устоява — без помощ, което не е за вярване — на потапянето в стъклената книга! А Чан — колцина е убил? Какви поразии е направил? Толкова високо ли е мнението ви за тях, че да смятате, че са направили всичко това без помощ? И откъде другаде, питам ви, Роже, може да е дошла тази помощ, ако не от нашите редици?
Лицето на Крабе беше бледо, устните му трепереха от гняв — или страх, или и от двете, сякаш самата мисъл, че е уязвим, разпалваше гнева му. Баскомб не отговори.
— Роже, вие познавате госпожица Темпъл най-добре от всички. Смятате ли, че тя може да е убила тези мъже? Да се е измъкнала от онази книга? Да е намерила Лидия Вандаариф и почти да я е въодушевила да се измъкне от хватката ни? Ако не е била госпожа Марчмур…
Баскомб поклати глава.
— Не, сър. Онази Селесте Темпъл, която познавам, не е способна на никое от изброените неща. И въпреки това трябва да има друго обяснение.
— А имаме ли такова? Имаме ли обяснение за смъртта на полковник Трапинг? И тримата ни провокатори са били в къщата през онази нощ, но въпреки това е, невъзможно да са го убили без предателство в нашите редици!
— Франсис Сонк наистина е изгорен от Кардинал Чан — бързо заговори Баскомб, преценявайки вариантите. — Малко вероятно е да се нарани така нарочно.
— Може би… И все пак той е изключително хитър и дързък.
— Така е. Графът…
— Граф Д’Орканч се грижи за стъклото си и за трансформациите — за идеите си. Заклевам се, че в сърцето си смята всичко това просто за поредната картина — шедьовър може би, но все пак за моя вкус мисълта му е прекалено… — Крабе преглътна с известно неудобство и избърса мустаците си с пръст. — Може би заради ужасяващите му планове за момичето — не че вярвам, че те са ни разкрити напълно…
Погледна младия мъж, все едно бе казал твърде много, но изражението на Баскомб остана непроменено.
— А графинята? — попита Баскомб.
— Графинята — повтори като ехо Крабе. — Графинята, наистина…
И млъкна, защото един от хората им се връщаше тичешком. Изчакаха го, без да говорят, и щом той докладва, че пътят напред е чист, Баскомб му кимна да се присъедини към другаря си напред. Мъжът бързо се обърна и двамата отново го изчакаха да изчезне, преди мълчаливо да го последват. Свенсон се запромъква след тях. Възможността за недоверие и разногласия в Кликата бе отговор на молитва, която не бе дръзнал да изрече.
Сега, когато хората им вече не ги скриваха от погледа му, той виждаше министъра по-ясно — нисък решителен човек, носеше кожена чанта за официални документи. Свенсон беше сигурен, че чантата я нямаше, когато събираха книгите, което означаваше, че Крабе я е взел след това — заедно с лорд Вандаариф? Значеше ли това, че в чантата има документи от лорд Вандаариф? Все още не можеше да разбере привидното участие на лорда — доброволната му компания, докато в същото време те напълно го игнорираха. Свенсон бе смятал, че Вандаариф е основният двигател на заговора, защото преди по-малко от два дни той съвсем преднамерено го бе отклонил от трупа на Трапинг. Колкото и дълго да бе чакала Кликата да задейства капана си, какъвто и контрол да бяха постигнали, какъвто и сомнамбулизъм… бяха го направили наскоро, защото със сигурност се бяха възползвали от всички ресурси на къщата и от името на лорда, за да постигнат целите си, а това можеше да е започнало единствено с неговото пълно участие и одобрение. А сега той ги следваше — в собствения си дом! — като някое добродушно пале. Но още първия път, когато бе зърнал лорда иззад фонтана, Свенсон бе видял, че на лицето му липсват белезите на Процеса. Как тогава го бяха принудили? Чрез стъклена книга? Само да можеше да остане сам с Вандаариф за пет минути! Дори за толкова кратко щеше да успее да го прегледа и да получи някаква представа за телесното въздействие на този мозъчен контрол и кой знае… някаква представа за спирането му.