Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Научи какво е усещането да се обърне към Манастирите, защото вярва, че те представляват различен свят, благодатна реалност, в която умът се цени повече от красотата, а знанията повече от ласкателствата — и как остарява бавно на нисш дипломатически пост, докато по-нищожни, по-глупави умове, но владеещи до съвършенство изкуството на лицемерието и притежаващи по-атрактивни тела получават повишение и почести, които би трябвало да се полагат на нея.
Научи какво е усещането да посветиш целия си живот на Бъдещето на Човечеството и твърде късно да разбереш колко го презираш.
Каинизмът бе задоволил нуждите, които тя не подозираше, че притежава. Като философия той бе елитистичен, радикално индивидуалистичен; такава умна жена като нея, която се беше разочаровала от почти всички форми на общества, с които се беше сблъсквала, нямаше как да му устои. Каинизмът може и да беше чиста философия, както тя не спираше да повтаря на всички в Ямата — но за нея той бе и теология.
Т’Пас се нуждаеше от него.
Скоро след като тя започна да му разяснява каинистката философия, той ѝ зададе най-очевидния въпрос:
— А ако всички се държат по този начин? А ако всички просто започнат да измислят правила в движение?
Т’Пас само поклати тъжно глава.
— А ако всички можеха да изстрелват мълнии от задниците си? — отвърна тя. — Това е подвеждащ въпрос; малцина са способни да се държат по този начин. Все едно питаш: а ако всички имат идеален слух? Или ярко въображение? Способността за лична свобода е рядък талант. Талантите съществуват, за да бъдат развивани и прилагани. Ние не искаме от овцете да бъдат вълци; ние, вълците, не искаме от самите нас да бъдем овце. Овцете могат да създадат такива правила, които им подхождат — но ще е глупаво да очакват от вълците да ги спазват.
И в името на това евангелие на свободата тя бе останала в затвора; и щеше да отиде на смърт в името на правдивия живот. Това, предполагаше Делиан, бе единственият начин да се почувства специална.
Той потопи пръстите си в мръсната вода, която се стичаше в канавката. Не можеше да обсъжда каинизма с т’Пас; знаеше много добре какво иска и бе направил всичко по силите си, за да го постигне. Резултатът беше — щеше да бъде — неописуемо ужасна смърт в мащаби, каквито този свят не беше виждал досега.
Всеки път, когато Делиан поглеждаше нагоре, той виждаше стаи, пълни с трупове.
И точно тук рухва цялата ти система, т’Пас. В тази стая всички сме покойници. Свободни или роби, герои или жертви — смъртта си остава смърт.
Когато поднесе мокрите си пръсти към устните, той усети миризмата на урина и фекалии, които замърсяваха водата. Изпитваше отчаяна, мъчителна жажда, но не можеше да събере сила, за да се изправи и да си проправи път през тълпата затворници към по-чистата вода, близо до извора. Когато стигнеше дотам, групата Змии — членове на една от бандите на Лабиринта, които бяха окупирали мястото — щяха да го накарат да им се моли на колене за глътка чиста вода. Можеше да стане и по-лошо, умоляването не беше най-неприятното нещо; повечето затворници вече бяха свикнали с него, а Змиите като че ли вече се бяха отегчили от подобни дребни ежедневни унижения.
Нямаше смисъл да се надява на помощ отгоре; пазачите в донжона не се занимаваха със затворниците в Ямата, стига да не се стигаше до открит бунт. Дори убийствата бяха позволени — поне веднъж дневно стълбата се спускаше с потракване надолу и група пазачи с носилка, прикривани от арбалетите на другарите си, се спускаха долу, за да разчистят труповете. Не всички умираха от насилствена смърт — болестите и недохранването бяха основните убийци в Ямата, — но пазачите не се интересуваха от причините за смъртта. Умрял от глад или удушен, трупът си оставаше труп.
През последните няколко дни цената на водата като че ли се беше вдигнала от умоляване към целуване на голи задници; преди около час една отчаяна жена бе направила на един от Змиите орален секс в замяна на глътка вода. Делиан се беше извърнал, отвратен; повече не намери смелост да погледне натам. Не искаше да разбира колко се беше покачила цената.
Отново потопи пръстите си във водата, сякаш се надяваше да попие достатъчно влага през кожата си, за да утоли мъчителната жажда. Струваше му се, че Змиите са идеален пример за каинизъм в действие; те имаха силата да създават свои правила и ето какво бяха направили с нея.