Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Вече почти се бях надигнал от стола си.
— Не трябва ли да я преследвам? — попитах го.
— Да върви по дяволите, поне засега. Имаш много по-сериозни проблеми. Най-добре, седни.
Така и направих.
X
Сал от лунни лъчи… призрачни факли, подобни на пламъците в черно-белите филми… звезди… няколко тънки нишки мъгла…
Облегнах се на парапета и отправих поглед към света… Абсолютна тишина владееше нощта, прогизналият от мечти град, цялата вселена, която се виждаше оттук. В далечината — морето, Амбър, Ардън, Гарнат, фара на Кабра, горичката на еднорога, гробницата ми на върха на Колвир… Смълчани, там отдолу, въпреки това очертани съвсем ясно, далечни… Гледка от божи поглед, бих казал, или пък от погледа на душа, освободила се от тялото и издигаща се все по-нависоко и по-нависоко… Среднощ…
Бях там, където призраците си играеха на призраци, където поличбите, знаменията, тайните знаци и оживелите желания се промъкваха през нощните улици и високите чертози на двореца в небесния Амбър. Тир-на Ногт… Царството на вечната младост.
Обръщайки се с гръб към парапета и знаците на мирския свят отдолу, аз се вгледах в улиците и тъмните тераси, в замъците на господарите и кварталите на простолюдието… Лунната светлина беше силна в Тир-на Ногт, сребърни нишки се преплитаха върху фасадите на всяко едно от местата, оживяло някога в нашето въображение… С тояга в ръка, аз продължих напред, странниците се движеха около мен, появяваха се по прозорците, по балконите, на пейките, на портите… Преминавах невидим, всъщност на това място аз самият бях призрак, независимо от какво точно се състои един призрак…
Тишина и сребърни нишки… Само почукването на тоягата ми, при това почти приглушено… Мъглата се спускаше все по-плътно към сърцевината на нещата… Дворецът се превърна в бял пламък от мъгла… Роса, подобна на капчици живак върху прекрасните жълто-червеникави цветчета и стъбълца в градините, покрай алеите… Изгряващата луна пробождаше очите подобно на слънцето по пладне, звездите засенчени, затъмнени от нея… Тишина и сребърни нишки… Блясъкът…
Нямах намерение да идвам, тъй като предсказанията му — ако действително съществуваха — бяха лъжовни, приликата между живота и местата долу — нарушена, въображаемите му представления — често объркващи. И все пак бях дошъл… Част от сделката ми с времето…
След като бях оставил Бранд да се възстановява под грижите на Жерар, осъзнах че аз самият се нуждая от допълнителна почивка и потърсих начин да си я осигуря, без да разкривам немощта си. Файона наистина бе избягала и нито тя, нито Джулиан можеха да бъдат достигнати чрез Фигурите. Ако бях казал на Бенедикт и Жерар, онова което Бранд ми бе разказал, сигурен бях, че щяха да настояват да положим всички усилия, за да открием следите й, да открием следите и на двамата. Също така, обаче, бях сигурен и че всички усилия щяха да се окажат напразни.
Бях пратил да повикат Рандъм и Ганелон и се бях оттеглил в покоите си, като дадох да се разбере, че възнамерявам да посветя деня си на уединение и тих размисъл в очакване на нощта, която щях да прекарам в Тир-на Ногт — съвсем логично поведение за всеки амбърит със сериозни проблеми. Не придавах голямо значение на обичайната практика, за разлика от повечето от останалите. Тъй като моментът беше особено подходящ за предприемането на подобно нещо, смятах, че това би направило оттеглянето ми през деня да изглежда съвсем правдоподобно. Естествено, то обаче ме и задължаваше през нощта да последвам обичая. Но това също от своя страна не беше никак зле. Даваше ми един ден, една нощ и част от следващия ден, през които щях да укрепна достатъчно, за да понасям раната си много по-леко. Чувствах, че времето ще бъде оползотворено добре.
Но все пак все трябва да споделиш с някого. Казах на Рандъм и казах на Ганелон. Облегнат в леглото си, аз им описах плановете на Бранд, Файона, Блийс и кликата Ерик — Джулиан — Кейн. Разправих им онова, което Бранд бе споменал във връзка с моето завръщане и неговото собствено заточение от бившите му съконспиратори. Те разбраха защо оцелелите и от двете групировка — Файона и Джулиан — бяха избягали: едва ли с цел да прегрупират силите си, по-скоро за да ги изразходват един срещу друг. А може и да не беше така. Поне в началото. По-вероятно единият или другият щеше първо да се опита да завземе Амбър.