Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Готвех се да кажа не, но бях сигурен, че има няколко цигари в бюрото, оставени там от мен. Всъщност, не исках допълнително да се натоварвам, но: „Секунда само“ просто ми се изплъзна от устата.
Докато се изправях и прекосявах стаята, постарах се движенията ми да изглеждат нормални, а не вдървени. Щом зарових в чекмеджето, направих всичко възможно ръката ми да изглежда така, сякаш е поставена съвсем нормално отгоре на плота, а не да излезе, че съм се облегнал здраво, както всъщност си беше. Прикривах колкото можех движенията си с тяло и наметало.
Намерих пакета и се върнах по същия начин, по който бях и отишъл, като спрях само, за да запаля две цигари от камината. Бранд не бързаше да поеме своята от мен.
— Ръката ти доста трепери — забеляза той. — Какво се е случило?
— Снощи попрекалих със забавленията — отговорих и отново седнах на стола си.
— Бях забравил. Предполагам, че се е налагало да отпразнувате, нали? Разбира се. Всички заедно в една стая… Неочакваният успех да ме откриете и върнете обратно… Отчаян ход от страна на много нервен, много виновен човек… Но успехът е половинчат. Аз съм ранен и ням, но докога? Тогава…
— Каза, че знаеш кой го е направил? Шегуваше ли се?
— Не, не се шегувах.
— Тогава кой?
— Всяко нещо по реда си, скъпи ми братко. Всяко нещо по реда си. Последователността и реда, хронологията и важността на събитията — това е най-главното в случая. Позволи ми да предам драматичните събития в съответната им строга последователност. Виждам се прободен и всички вие скупчени наоколо. Ах! Какво ли не бих дал да бъда свидетел на тази картина! Вероятно ще можеш да ми опишеш изражението, изписало се на всяко отделно лице?
— Страхувам се, че лицата им бяха последната ми грижа в този момент?
Бранд въздъхна и издуха дима.
— Е, добре — примири се той. — Няма значение, мога да видя лицата им. Имам живо въображение, както знаеш. Стъписване, страдание, смут, оцветени от подозрение и страх. След което всички вие сте си тръгнали, така ми казаха, а милият Жерар е останал да се грижи за мен тук. — Той млъкна, взря се в дима и за миг нотките на ирония изчезнаха от гласа му. — Да знаеш, че той е единственият почтен човек сред нас.
— Записал съм го най-отгоре в ранглистата си — отвърнах му аз.
— Добре се погрижи за мен. И винаги е бдял над всички ни — внезапно се разсмя. — Казано честно, не мога да разбера, защо изобщо го е грижа. Като се поразмислих, обаче — подбуден от твоето възстановяващо се аз, — сигурно сте се оттеглили, за да обсъдите нещата. Още едно празненство, което съжалявам, че пропуснах. Всички тези емоции, подозрения и лъжи, рикоширащи една в друга — и на никой не му се е искало пръв да пожелае лека нощ. След известно време сигурно се е стигнало и до свада. Всички са се стараели да докажат, че са невинни, нащрек за всяка предоставена възможност да очернят останалите. Опити да се сплаши виновника. Може би няколко камъка, запратени по изкупителните жертви. Но в крайна сметка, на практика почти нищо не е било постигнато. Прав ли съм?
Кимнах, оцених по достойнство начина, по който мозъкът му работеше и се примирих, разрешавайки му да изрази нещата по собствения си начин.
— Знаеш, че си прав — отвърнах.
При което той ме погледна изкосо, после продължи:
— Но накрая все пак всички са се разотишли, за да лежат будни и да се тревожат или пък са се събрали с някой съучастник, за да планират нещата. Имало е скрити вълнения през нощта. Ласкае ме мисълта, че моето благосъстояние е било в съзнанието на всички. Някои, разбира се, са били за, други против. И в разгара на всичко това аз се окопитих… Не, даже нещо повече — възстановявам се успешно. Не искам да разочаровам поддръжниците си. Жерар отдели доста от времето си, за да ме осведоми надлежно за отминалите събития. Когато получих достатъчно информация, пратих да те повикат.
— В случай, че още не си забелязал, тук съм. Какво искаше да ми кажеш?
— Търпение, братко! Търпение! Помисли за всичките години, които си прекарал в Сенките, без дори да си спомняш… това. — Той направи широк жест с цигарата си. — Припомни си цялото време, през което си чакал, без да знаеш нищо, докато успях да те открия и се опитах да пооправя окаяното ти положение. Сигурно сега някои моменти не биха изглеждали толкова забавни, за разлика от тогава.