Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Не цялата.
— Прекъсвай ме, когато нещо не ти е ясно. Аз самият научих останалото по-късно. Шайката на Ерик разбрала за злополуката, открила местонахождението ти и се погрижила да те преместят в частна клиника, където си щял да бъдеш по-добре защитен. Държали те силно упоен, за да бъдат и те самите по-добре защитени.
— Защо е трябвало Ерик да ме защитава, особено след като появяването ми е щяло да осуети плановете му?
— До този момент седмина от нас знаеха, че ти все още си жив. Осведомените бяхме твърде много. Просто беше прекалено късно да направи онова, което му се искаше. Той все още се опитваше да опровергае думите на баща ни. Ако нещо ти се случеше, докато си под негова власт, домогванията му до трона щяха да бъдат възпрени завинаги. Ако Бенедикт бе споменал нещо за това или пък Жерар… Не, не би го направил. След това — да, но преди — не. Стана така, че широко разпространения факт за твоето съществуване го принуждаваше да действа по-бързо. Той запланува коронацията си и реши да те държи вън от играта, докато последната не бъде извършена. Прекалено прибързано решение, но не смятам, че е имал кой знае какъв избор. Предполагам знаеш какво се случи по-нататък, тъй като ти беше главното действащо лице.
— Натъкнах се на Блийс, точно когато правеше поредния си ход. Нямах кой знае какъв късмет.
Той повдигна рамене.
— О, можеше и да имаш — ако беше спечелил и ако бе имал възможност да направиш нещо срещу Блийс. Малшанс, макар и не съвсем. Тук вече конкретните им съображения започват да ми убягват, но вярвам, че цялата атака всъщност се е основавала на някаква заблуждаваща противника маневра.
— Защо?
— Както вече ти казах, не знам. Но Ерик се намираше там, където искаха да бъде. Може би просто не трябваше да наричам това атака.
Поклатих глава. Прекалено много, прекалено бързо… Повечето от фактите изглеждаха достоверни, след като се пресееха от пристрастията на разказвача. Но въпреки това…
— Не знам… — започнах аз.
— Разбира се, но ако ме попиташ, ще ти кажа.
— Кой беше третият член на групата ви?
— Същият, който ме и наръга, разбира се. Иска ли ти се да рискуваш с едно предположение?
— Не, ти ми кажи.
— Файона. Цялата работа беше нейна идея.
— Защо не ми го каза веднага?
— Защото просто нямаше да останеш достатъчно дълго, за да чуеш останалото, което имам да ти кажа. Щеше да се втурнеш, за да я задържиш, да откриеш, че вече я няма, да вдигнеш на крак всички останали, да започнеш разследване и да изгубиш много ценно време. Все още можеш да направиш всичко това, но поне успях да си осигуря вниманието ти в продължение на предостатъчно за мен време, за да те убедя, че знам много добре с какво съм се захванал. Сега, когато ти казвам, че най-важното всъщност е времето и възможно най-скоро трябва да чуеш и останалото, което имам да ти кажа — за да има изобщо Амбър някакви шансове — по-добре е да ме изслушаш, отколкото да преследваш някаква побъркана жена.