Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Беше ми казано, че си ме търсил — отговорих му аз. — Това доста ме учуди, защото последния път, когато бяхме заедно, не се разделихме в особено приятелски отношения.
Кимна.
— Не мога да го отрека — призна той, — но в края на краищата винаги успявам да превъзмогна подобни неща.
Изсумтях.
— Опитвам се да реша какво точно да ти кажа и на какво би повярвал — продължи той. — Не вярвам да приемеш, ако просто ти заявя, че с изключение на няколко малки подробности, настоящите ми подбуди са почти изцяло подчинени на общото благо.
Отново изсумтях.
— Но това е истината — заяви Бранд, — и за да уталожа подозренията ти, ще добавя, че е така, просто защото нямам кой знае какъв избор. Всяко начало е трудно. Откъдето и да започна, все ще има нещо, което да предхожда. Нямаше те толкова дълго. Ако трябва да назова едно-единствено нещо, тогава нека то да бъде тронът. Ето. Казах го. Както разбираш, обмисляхме по какъв начин да го завладеем. Това беше точно след твоето изчезване и по някакъв начин, предполагам, подтикнато от него. Татко подозираше Ерик в убийството ти. Но нямаше никакви доказателства. Подклаждахме това чувство — по някоя дума тук-там, отвреме-навреме. Годините си минаваха, не можехме да се свържем по никакъв начин с теб и изглеждаше все по-вероятно наистина да си мъртъв. Татко гледаше на Ерик с явно неодобрение. Тогава, една вечер, във връзка с разговор, който бях започнал на някаква абсолютно безопасна тема — почти всички бяхме на масата — той заяви, че никога никой братоубиец няма да се възкачи на трона. Докато го казваше, беше се втренчил в Ерик. Знаеш какви можеха да стават очите му. Ерик пламна, подобно на залез, и задълго не бе в състояние да преглъща. И тогава татко доведе нещата до много по-далече, отколкото някой от нас бе желал или очаквал. За да бъда напълно откровен с теб, трябва да кажа, че не знам дали говореше, просто за да даде израз на чувствата си или наистина мислеше онова, което каза. Той ни заяви, че почти е бил решил да избере теб за свой наследник, затова приема каквото там нещастие те е сполетяло като посегателство върху неговата собствена личност. Нямало да заговори за това, ако не бил убеден в смъртта ти. В следващите месеци ти издигнахме гробница, за да придадем по-солидна форма на заключенията му, като едновременно с това се постарахме никой да не забрави чувствата, които татко хранеше към Ерик. Тъй като ние усещахме, че след теб, Ерик щеше да бъде онзи, който ще се опита да се домогне до трона.
— Ние! Кои бяха другите?
— Търпение, Коруин. Последователност и ред, точна хронология и нареждане по важност! Съответни акценти и ударения… Слушай. — Той си взе друга цигара, запали я от фаса и изпълни въздуха с мирис на изгорял филтър. — Следващата ни стъпка се състоеше в това да разкараме татко от Амбър. Това беше най-критичната и опасна част от плана ни и именно тук възникнаха разногласия. Не ми харесваше идеята за съюз със сила, която не разбирах напълно, особено с такава, която им даваше известна власт върху нас. Да използваш Сенките е едно, но да им позволиш те да те използват е твърде безразсъдно, независимо от обстоятелствата. Противопоставих се, но болшинството реши друго. — Той се усмихна. — Двама срещу един. Да, бяхме трима. И така, продължихме. Капанът беше поставен и татко се хвана на въдицата…
— Жив ли е още? — попитах го.
— Не знам — отвърна ми Бранд. — След това нещата съвсем се объркаха и аз си имах собствени проблеми, за да се занимавам и с това. След заминаването на татко, първият ни ход бе да укрепим позициите си, докато изчаквахме да мине достатъчно дълъг период от време, за да може предположението за вероятната му смърт да изглежда оправдано. В идеалния случай всичко, от което имахме нужда, беше сътрудничеството на още един-единствен човек. Кейн или Джулиан — нямаше значение кой от двамата. Блийс вече бе заминал в Сенките и в този момент събираше огромна военна сила…
— Блийс! Той е бил един от вас?
— Дори нещо повече. Гласяхме го за трона — разбира се, с възможност за оказване на подходящо влияние върху него, така че нещата щяха де факто да прераснат в триумвират. И така, както вече ти казах, той замина, за да събира легиони. Надявахме се на безкръвен преврат, но трябваше да сме подготвени в случай, че думите се окажеха недостатъчни за победата на нашата кауза. Ако Джулиан ни подсигуреше влизането по суша или пък Кейн откъм морето, можехме бързо да превозим легионите и да извоюваме победата си със силата на оръжието, ако това се окажеше необходимо. За съжаление, избрах неподходящия човек. По моя преценка Кейн превъзхождаше Джулиан, що се отнася до продажност. И така, с добре премерена деликатност, го посветих в делата ни. Първоначално той изглеждаше съгласен да се заеме с нещата. Но впоследствие или е размислил, или пък е успял да ме заблуди доста ловко от самото начало. Естествено, иска ми се да вярвам, че е било първото. Както и да е, в един определен момент той стигна до заключението, че ще извлече по-голяма изгода, ако подкрепи претендента на съперническия лагер, а именно Ерик. До този момент надеждите на Ерик бяха до известна степен охлаждани от отношението на татко към него — но татко вече го нямаше и разкритието на замисъла ни му даде възможност да действа като защитник на трона. За наше най-голямо нещастие, подобна позиция го отделяше само на крачка от трона сам по себе си. За да утежни още повече нещата, Джулиан се присъедини към Кейн в тържествения обет за вярност на легионите му към Ерик, като защитник на трона. По този начин се сформира другото трио. И така, Ерик публично се закле да защитава трона — ролите вече бяха разпределени. Естествено, в този момент аз се намирах в доста неудобно положение. Тъй като те не знаеха, кои бяха моите съратници, върху мен се стовари основният удар на тяхната ненавист. При все това не можеха да ме хвърлят в тъмница или да ме измъчват, защото посредством Фигурите аз незабавно щях да се изплъзна от ръцете им. Съзнаваха, че ако ме убият, може да последва реакция от останалите в тайна мои съучастници. И така, за известно време се налагаше нещата да се задържат в патова ситуация. Те много добре виждаха, че повече не мога да действам открито срещу тях. Държаха ме под строг надзор. Затова бе предложен един по-заобиколен път. Отново се противопоставих и отново загубих — двама срещу един. Щяхме да използваме същите сили, които бяхме извикали, за да се справят с татко — този път с цел да очерним Ерик. Ако толкова самоуверено обсебената отговорност за защитата на Амбър, се окажеше прекалено голяма за него и тогава Блийс се появеше на сцената и овладееше ситуацията със замах, после — когато сам решеше да възприеме ролята на защитник — Блийс щеше да разполага дори и с подкрепата на народа и след известен период от време щеше да поеме извънредния товар на доверието и да приеме върховната власт за доброто на Амбър.