Сборник "Хрониките на Амбър"

— Въпрос — прекъснах го аз. — Ами Бенедикт? Знам, че се е отказал и се е оттеглил недоволен в своя Авалон, но ако нещо наистина заплаши Амбър…

— Да — поклати глава Бранд. — И именно поради тази причина част от плана ни включваше да въвлечем Бенедикт в поредица от собствени неприятности.

Помислих си за постоянните нападения върху Авалон от страна на амазонките. Помислих си за онова, което беше останало от дясната ръка на Бенедикт. Отворих уста, за да кажа още нещо, но Бранд вдигна ръка.

— Позволи ми да довърша по моя си начин, Коруин. Аз не пренебрегвам твоя начин на мислене, докато говориш. Усещам болката, която пулсира в теб, болка, подобна на моята собствена. Да, знам това и още много други неща. — Докато взимаше нова цигара, в очите му проблясна странен пламък, цигарата се запали от само себе си. Той си дръпна силно от нея и заговори докато издишваше. — Не бях съгласен с другите във връзка с това решение. Беше свързано с прекалено голяма заплаха, излагахме на риск самия Амбър. Скъсах с тях… — В продължение на няколко мига той се взира в дима, преди да продължи отново: — Но нещата бяха отишли прекалено далече, за да мога просто да се оттегля. Трябваше да се изправя срещу тях, за да защитя както себе си, така и Амбър. Беше прекалено късно да премина на страната на Ерик. Той не би ме защитил, дори и да можеше, а освен това бях сигурен, че ще загуби. Именно тогава реших да използвам някои нови възможности, които се бяха разкрили пред мен. Често се бях чудил за странните взаимоотношения между Ерик и Флора на сянката Земя, която тя се преструваше, че толкова много харесва. Таях смътни подозрения, че има нещо в онова място, което явно го засяга и че тя може да е негов агент там. И докато нямаше начин да се доближа достатъчно близо до него, за да се сдобия с удовлетворителен отговор в това отношение, бях уверен, че не ще да са необходими кой знае какви проучвания, директни или не, за да разбера с какво точно се занимава Флора. Така и направих. Тогава внезапно темпото се ускори. Собствената ми клика беше силно загрижена за точното ми местонахождение. И когато те извадих на бял свят и възвърнах част от паметта ти, Ерик научи от Флора, че нещо внезапно се е объркало. Затова и двете страни твърде скоро започнаха да ме търсят. Бях решил, че завръщането ти ще осуети плановете на всички и ще ме извади от задънената улица, в която от доста отдавна се намирах, за да предложа друг, различен от настоящия, начин на действие. Претенциите на Ерик отново щяха да бъдат затъмнени, ти щеше да си имаш свои собствени поддръжници, моята партия щеше да е изгубила целта, оправдаваща действията им и аз бях сигурен, че ти няма да се окажеш неблагодарен по отношение на мен, предвид моя принос към събитията. Тогава ти избяга от Портър и нещата наистина се усложниха. Всички те търсехме, както по-късно научих, поради различни причини. Но моите бивши съюзници притежаваха нещо по-специално, от което се възползваха. Те разбрали какво се е случило, открили те и успели да се доберат първи до теб. Явно съществуваше един съвсем прост начин да се запази дотогавашното статукво, чрез което те щяха да задържат по-изгодната си позиция. Блийс изстреля куршумите, които те пратиха в езерото, заедно с колата ти. Пристигнах в момента, в който това се случи. Той си тръгна почти веднага, тъй като по всичко личеше, че си бе свършил добре работата. Извлякох те от езерото и от теб беше останало достатъчно, за да се заема с лечението ти. Сега, като си помисля отново за това, всъщност беше доста обезкуражаващо да не знам, дали лечението действително е било успешно, дали си се събудил като Коруин или като Кори. Беше обезсърчаващо и по-късно, тъй като продължавах да съм в неведение… Спуснах се през Сенките, когато помощта пристигна. Малко по-късно съюзниците ми успяха да ме засекат по някакъв начин и ме оставиха там, където ти ме намери. Знаеш ли останалата част от историята?