Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Гуилем удари по вратата няколко пъти. Отговор не последва. Той почука отново и кресна:
— Треган, кучко! Ще си го получиш за това!
6
— Значи подготовката е почти приключила?
Двамата мъже се срещнаха сред развалините на каменна къща без покрив южно от самия град, толкова близо до злокобната джунгла, че дори и пияниците и кибиците не изпълзяваха тук да се приютят. Беше почти полунощ, плющеше дъжд, топъл като плюнка.
— Днес следобед продадохме всичкия боклук. Товарихме вода и бира като луди. Храна вече имаме повече от достатъчно. Като съберем утре всички, които искат, убеден съм, че ще потеглим.
Джафрим Роданов кимна и за стотен път огледа разрушената къща и сенките й. Ако някой е достатъчно близо, че да може да подслушва през плющенето на дъжда, ще е достатъчно близо и да го забележат, заключи той.
— Дракаша каза… доста обезпокоителни неща, когато свика съвета. Какво ви каза за плановете си, като отплава пак?
— Нищо — отвърна другият. — Странно. Обикновено ни отпуска цяла седмица да правим главите и да ни изсмучат кесиите. Огън й гори под задника, а за нас, останалите, е мистерия.
— Разбира се — рече Роданов. — Тя не би ви казала нищо, докато не потеглите. Но нищо ли не спомена за Архонта? За Тал Верар?
— Не. Е, какво смяташе, че е намислила тя?
— Знам точно какво прави Замира. Но не съм съвсем убеден, че е разумно — въздъхна Роданов. — Може да докара сума ти лайна на всички на Островите на призрачните ветрове.
— И значи ти…
— Да. — Роданов подаде кесия и я тръсна, за да се чуят монетите вътре. — Точно както го обсъдихме. Дръж си очите отворени. Записвай, каквото видиш. После ще искам да го чуя.
— Ами другото?
— Тука е — отвърна Роданов и вдигна една чанта от промазано платно с нещо тежко вътре. — Сигурен ли си, че разполагаш с място, където няма да го намерят?
— Сандъкът ми. Привилегия на ранга, нали така? Има двойно дъно.
— Става. — Роданов му подаде чантата.
— И ако трябва да… ползвам това нещо…
— Отново както го обсъдихме. Тройно колкото ти платих сега те чака, след като го свършиш.
— Искам повече — рече мъжът. — Искам място на борда на „Владетелят“.
— Разбира се. — Роданов протегна ръка и другият я стисна. Ръкуваха се с традиционното ръкостискане на вадраните — стиснаха си ръцете над китките. — Знаеш, че един добър моряк винаги ще ми е от полза.
— В момента ти го използваш, хей! Само искам да бъда сигурен, че ще си имам дом, след като всичко това приключи. По един или друг начин.
Усмивката на Утгар бе едва забележим бял полумесец на фона на мрака.
7
На север изток в Пиринчено море, носена от мокрия северен вятър, който духаше откъм десния борд, „Отровната орхидея“ пореше вълните като разюздана кобила в галоп. Беше третият ден на Аурим.
След цял ден старателно извъртане по лъкатушния и запречен със скали Търговски проход те заобиколиха още два рифа и острови и най-сетне и последният покрит с джунгла купол и последният дим от вулкан на Островите на призрачните ветрове потънаха отвъд хоризонта.
— Ето каква е играта — заговори Дракаша пред групата, която бе събрала на квартердека. Делмастро, Треган, Гуилем, Утгар, Насрин, Оскари и моряците занаятчии — дърводелци, майстори на платна и тъй нататък. Мумчанс слушаше от мястото си на руля, а Локи — от стълбите на квартердека заедно с Джийн и половин дузина свободни от вахта моряци. Никой не ги бе поканил да чуят кратката реч на капитана, но пък и никой не ги гонеше. Нямаше смисъл — новината така или иначе щеше да плъзне по кораба по-бързо и от пожар.
— Плаваме към Тал Верар — съобщи Дракаша. — Ще позволим на нашите нови приятели Равел и Валора да свършат някои тъмни дела на брега.
— Наградата — напомни Мумчанс.
— Прав е — подкрепи го Гуилем. — Ще прощавате, капитане, но ако се появим пред очите на Тал Верар…
— Ако „Отровната орхидея“ хвърли котва, да, аз струвам много пари. Но ще понагласим тук-там нещичко по моя красив кораб, ще променим малко плана за плаване, ще сменим фенерите на кърмата с нещо по-простичко и ще изпишем на нея с големи букви фалшиво име…
— Как ще наречем кораба, капитане? — попита дърводелецът.