Изповядвам

– Аз съм доктор Цимерман – каза западнякът.

Двамата мъже, без да продумат, тръгнаха бързо по уличките край пазара и дебелият мъж едвам смогваше да не ги изгуби от поглед на някой ъгъл или смесени с все по-редките минувачи по тези улички. Накрая влязоха през открехнатата врата на един дюкян, пълен с медни изделия, и той ги последва. Продължиха през единственото място, свободно от купищата стока – тясна пътечка, която водеше до края на склада; една завеса го отделяше от вътрешен двор, осветен от дванайсет свещи, където нисичък плешив мъж, облечен в джелаба, се разхождаше нетърпеливо. Като видя новодошлите, без да обръща внимание на двамата водачи, стисна ръка на западняка и му каза вече започвах да се тревожа. Двамата водачи изчезнаха така безшумно, както бяха дошли.

– Имах проблеми с митническия контрол на летището.

– Сега всичко наред ли е?

Мъжът свали шапката си, сякаш искаше да се похвали с плешивината си, и взе да си вее с нея. С жест отговори да, всичко е наред.

– Отец Морлен – каза.

– Тук съм само Давид Дюамел. Само.

– Мосю Дюамел. Какво успяхте да научите?

– Много неща. Но искам да изясня всичко докрай.

И на светлината на дванайсетте свещи отец Феликс Морлен изясни всичко докрай, шепнейки, а събеседникът му го слушаше внимателно, сякаш ставаше дума за изповед без изповедалня. Каза, че Феликс Ардевол не е оправдал доверието му, злоупотребил е с положението, в което се е намирал господин Цимерман, и практически е откраднал така ценната цигулка. Нарушил е свещения закон на гостоприемството и на всичко отгоре е издал господин Цимерман и скривалището му на съюз­ниците.

– Този неоснователен донос ми струва пет години принудителен труд за това, че съм служил на страната си по време на война.

– Война против експанзията на комунизма.

– Против експанзията на комунизма, да.

– А сега какво смятате да правите?

– Да го намеря.

– Стига кръв! –изрече високопарно отец Морлен. – Трябва да знаете, че макар да е непостоянен човек и да ви е навредил, Ардевол си остава мой приятел.

– Искам само да си върна цигулката.

– Казах, стига кръв. Иначе ще си имате работа с мен.

– Нямам никакъв интерес да падне и косъм от главата му. Давам честната си дума.

Отец Морлен кимна в знак на съгласие, сякаш тези думи бяха убедително свидетелство за добро поведение, извади от джоба на панталоните си сгънат лист хартия и го подаде на хер Цимерман. Той го разгъна, приближи го до една от свещите, прочете го набързо, сгъна го и го прибра в своя джоб.

– Поне пътуването послужи за нещо. – Извади кърпа и избърса лицето си с думите шибана жега, не знам как могат да живеят в тези страни.

– Как си изкарвате прехраната, откакто излязох­те от затвора?

– Като психиатър, естествено.