Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– А.
– А вие какво правите в Дамаск?
– Занимавам се с дела на Ордена. В края на месеца се връщам в моя манастир „Санта Сабина“.
Не му каза, че се опитва да възкреси благородната шпионска институция, която монсеньор Бенини беше основал преди много години, но трябваше да закрие поради слепотата на ватиканските власти, които не разбираха, че единствената реална опасност е комунизмът, който щеше да разруши Европа до основи. Не му каза и че на другия ден се навършват четирийсет и седем години, откакто постъпи в Ордена на доминиканците със святото и твърдо намерение да служи на Църквата, отдавайки и живота си, ако стане нужда. Четирийсет и седем години вече, откакто помоли да го приемат в манастира на Ордена в Лиеж. Феликс Морлен беше роден през зимата на 1320 година в град Жирона, където израсна в среда на религиозно усърдие и благочестивост в семейство, което се събираше всеки ден за молитва, след като свършеше всичката работа. Никой не се изненада от решението на младежа да постъпи в младия Доминикански орден. Завърши медицина във Виенския университет и на двайсет и една години стана член на Австрийската националсоциалистическа партия с името Али Бахр. Беше готов да се посвети на науките, които щяха да му помогнат да стане добър кадия или добър мюфтия, тъй като имаше за пример мъдростта, разсъдливостта и справедливостта на своите учители, а малко след това постъпи в СС с номер 367744. След като служи на бойното поле на Бухенвалд на заповедите на доктор Айзел, на 8 октомври 1941 година беше назначен за главен лекар на опасния боен фронт Аушвиц-Биркенау, където работи всеотдайно за благото на човечеството. Неоценен, доктор Фойгт трябваше да бяга, криейки се под различни имена като Цимерман и Фаленями, но е готов да чака с избраниците момента, за да си върне Земята, когато тя отново ще стане плоска, когато шариатът451 ще се разпростре из целия свят и само верните ще имат право да живеят в името на Милостивия. Тогава границата на света ще бъде загадъчна мъгла и ние ще можем отново да управляваме тази загадка и всички произтичащи от нея. Така да бъде.
Доктор Ариберт Фойгт опипа инстинктивно джоба си. Отец Морлен му каза, че по-добре ще е да вземе влак до Алепо. А оттам до Турция също да пътува с влак.Тавър експрес.
– Защо?
– Трябва да избягвате пристанища и летища. А ако влакът е спрян, което е възможно, наемете кола с шофьор, доларите правят чудеса.
– Вече знам как да се оправям.
– Съмнявам се. Дойдохте със самолет.
– Но имаше пълна сигурност.
– Няма пълна сигурност. Задържали са ви за известно време.
– Не мислете, че са ме следили.
– Моите хора вече се погрижиха да не го допуснат. А мен никога не сте ме виждали.
– Естествено, никога няма да ви изложа на опасност, мосю Дюамел. Моята благодарност е безгранична.
До този момент не беше разкопчавал панталона си, сякаш беше забравил за това. В нещо като платнен колан носеше скрити няколко малки предмета. Извади една мъничка черна торбичка и я подаде на Морлен. Той разхлаби връвта, с която беше вързана. Три големи сълзи с хиляди лица отразиха, умножена, светлината на дванайсетте свещи. Морлен скри торбичката из потайностите на джелабата, докато доктор Фойгт си закопчаваше панталона.
– Лека нощ, господин Цимерман. От шест часа сутринта вече има влакове, които пътуват на север.
– Шшибана жега – каза господин Беренгер вместо отговор, като стана и насочи вентилатора към себе си.
С тих глас, както си спомняше, че господин Беренгер заплашваше баща му, когато той ги шпионираше зад дивана, Адриа каза господин Беренгер, аз съм законният собственик на цигулката. И ако искат да се обърнат към съда, да го направят, но ви предупреждавам, че ако тръгнат по този път, аз ще дръпна завесата и ще ви лъсне задникът.
– Както искаш. Имаш характера на майка си.
Никой не беше ми казвал това. А и аз не повярвах тогава. По-скоро почувствах, че мразя този човек, защото заради него Сара се скара с мен. Нека продължава да сипе идиотщини.
Станах, трябваше да покажа твърдост, ако исках думите ми да прозвучат убедително. Щом се изправих, и вече съжалих за всичко, което бях казал, и за начина, по който действах. Но присмехулният поглед на господин Беренгер ме накара да се реша да продължавам нататък, със страх, но да продължавам.
– По-добре не споменавайте майка ми. Разбрах, че ви е поставила на място.
Тръгнах към антрето с мисълта, че се получи малко тъпо: каква полза извлякох от това посещение? Нищо не си изясних. Само обявих едностранно война, без да знам имам ли желание да я водя. Но господин Беренгер, който вървеше зад мен към антрето, ми помогна:
– Майка ти беше голяма негодница, която искаше да ми отрови живота. В деня, когато умря, отворих бутилка шампанско „Вьов Клико“. – Чувствах дъха на господин Беренгер в тила си, докато вървяхме към антрето. – Пия по една глътка всеки ден. Вече е изветряло, но така си налагам да мисля за шшибаната госпожа Ардевол, дяволите я взели. – Въздъхна: – Когато изпия последната капка, вече мога да умра.