Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Страхувай се не от змията пред себе си, а от тази зад теб. Можеш да откъснеш главата на влечугото, което виждаш. Но змията, която не забелязваш, ще те ухапе.
Хюрем си обеща: Готова съм, татко Тачам. Ще откъсна главите и на трите змии, които стоят пред мен.
Тържествата по случай сюнета на тримата принцове продължиха три седмици. Крале, хагани и бейове обсипаха падишаха с подаръци точно както и след сватбата му с Хюрем.
Дори и възмъжаването на синовете им не можа да събере двете жени една до друга.
— Никога няма да седна до онази жена — отсече Гюлбахар. — Дори с цената на живота ми. Ако иска, палачът да дойде и да ми отсече главата, но няма да го направя.
По тази причина вдигнаха още две палатки — едната вдясно от шатрата на султан Сюлейман, а другата — вляво. Валиде султан, Хюрем султан и жената на великия везир Ибрахим паша, Хатидже султан, както и техните помощнички, наблюдаваха тържествата от дясната палатка. А в лявата бяха Гюлбахар, жената на дефтердаря Искендер паша — Семиха ханъм, както и съпругите на някои везири с дъщерите и помощничките си.
Появяването на Мустафа, Мехмед и Селим, възседнали три дорести жребеца, развълнува народа. Принцовете Мустафа и Мехмед стояха като статуи върху гърбовете на животните. Макар че коняри водех конете им, и двамата държаха юздите с дясната си ръка. А на кръстове им бяха препасани украсените със скъпоценни камъни саби, с които баща им ги беше дарил в същия ден. Малкият принц Селим изобщо не можеше да се задържи на коня. И понеже постоянно се пързаляше на една страна, възложиха на специален човек да внимава да не падне. Въпреки че Селим писна, понеже конят му се раздразни, хората аплодираха бурно и тримата синове на падишаха. Но съвсем ясно си пролича, че най-много се радваха на сина на Гюлбахар, Мустафа. Народът сякаш боготвореше наследника на Сюлеймановия престол. Имаше и хора, които целуваха ботушите на момчето, когато конят му се изравнеше с тях. Над Ат мейданъ екнаха викове:
— Да живее Мустафа хан!
От пищната шатра, издигната в центъра на площада, султан Сюлейман наблюдаваше церемонията с усмивка. Гордо се обърна към великия везир до него:
— Гледай, Ибрахим, бъдещето на Османската империя минава пред очите ти. Сюлейман един ден ще си отиде оттук, но и славата му, и родът му ще продължат.
Ибрахим паша, който бе решил, че позициите му са се укрепили след идването на Гюлбахар и сина ѝ в Истанбул, при всеки удобен случай напомняше на падишаха, че принц Мустафа е преди синовете на Хюрем, затова не пропусна и тази възможност.
— Владетелят ми познава своя роб Ибрахим. Не ми харесват лицемерието и лъжата. Да е жив и здрав Мустафа хан! Същински син на баща си. Погледнете само това благородство, тази величественост.
Сюлейман не отговори нищо, въпреки че забеляза как великият везир с един замах принизи и Мехмед, и Селим. Наистина Мустафа бе станал голям мъж. Страните му бяха започнали да потъмняват от тънка брада, а мустаците, които се появяваха над устните, му придаваха строго изражение. Когато Сюлейман тръгнеше на поход, вече можеше спокойно да остави трона на най-големия си син вместо на най-възрастния везир.
Хюрем също забеляза, че Мустафа е възмъжал. Докато следеше как Мехмед и Селим преминаха, яздейки, тя не успяваше да подреди обърканите емоции, които я завладяха. Двама от принцовете, които цял Истанбул аплодираше на крака, бяха от нейната плът и кръв! Боже, до какви висини се издигна малката пленница! Вярно, че Хюрем беше платила тежката цена на това израстване и продължаваше да я плаща до ден днешен, но в замяна на това съдбата я бе превърнала от пленница в султанска съпруга, в истинска кралица. И на престола на света щеше да се възкачи нейният храбър син принц Мехмед хан, който сега, яхнал дорестия кон, подръпваше полите на кафтана си, непрекъснато гледаше сабята на кръста си и през цялото време се опитваше да придържа големия тюрбан на главата си, за да не падне. Тайно се гордееше, че синът на Хюрем щеше да е третият Мехмед на османския престол след Мехмед Челеби[114] и Мехмед Завоевателя.
Очите ѝ мигом се напълниха със сълзи. Носеше ли вина за всичко, което бе извършила досега в името на тази цел и което предстоеше да извърши оттук нататък? Кой можеше да я упрекне, че се опитва да възкачи сина си на престола на Сюлейман? Тя беше съпруга на султана, а не негова наложница. Престолът принадлежеше на Мехмед по право като майчиното мляко. Какво беше направила Гюлбахар, за да има претенции, освен че бе родила син на Сюлейман?
114
Мехмед I е петият османски падишах, управлявал в периода 1413-1421 г. (бел, пр.).