Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Този господин — каза тя, — е граф Чели от Рим, мой любовник.
— Поздравлявам те — отговорих аз.
И обръщайки се към тъй наречения граф, продължих:
— Гобподине, не тълкувайте зле нашата нежност, тъй като Марина е моя дъщеря.
— Курва е тя и нищо друго!
— Така е — намеси се Марина, — и ти можеш да му вярваш, защото той ми е сводник.
При тези думи грубиянинът й плисна една чаша вода в лицето, тя отскочи настрана и побягна. Негодникът се опита да я последва, но аз поставих върха на шпагата си върху гърдите му и извиках:
— Стой или ще те убия!
Казах веднага на Марина да нареди да ни сервират, но тя се наметна бързо, увисна на рамото ми и ме помоли със сълзи на очи да я отведа веднага.
Мнимият граф ме покани да се явя на следващия ден сам в казиното „Ябълка“, за да чуя какво имал да ми каже.
— В четири часа следобед — отговорих аз.
Заведох Марина в моята странноприемница и я настаних в стая, съседна на моята. След това седнахме да се храним.
Когато Марина ме видя замислен, ме попита:
— Сърдиш ли ми се, че избягах от изблиците на гняв на този суров човек?
— Не, напротив, аз трябва да ти благодаря за това. Но хайде, разкажи ми сега по-подробно какъв е този дангалак?
— Това е един професионален картоиграч, който нарича себе си граф Чели. Запознах се с него тук. Той дойде при мен, покани ме на вечеря, състави веднага компания за карти, като смъкна много пари от някакъв англичанин, когото бе примамил, казвайки му, че и аз ще присъствувам. На мен даде петдесет гвинеи с думите, че ме е направил участник в банката. Едва станал мой любовник, той поиска от мен да бъда любезна с всички, които искаше да измами. Накрая се намести изцяло на квартира при мен. Очевидно приемът, който ти оказах, не му бе по вкуса. Останалото знаеш. Сега съм тук и ще остана до заминаването ми за Мантуа, където съм ангажирана като примабалерина. Моят слуга ще ми донесе всичко, от което имам нужда за през нощта, а утре ще го изпратя да прибере останалите вещи. Не искам повече да видя този подлец. Искам да принадлежа само на теб, ако не си ангажиран другаде, както в Корфу, и ако още ме обичаш.
— Добре скъпа Марина, аз те обичам, но ако си моя, то трябва да ми принадлежиш всецяло.
— О, положително! Аз имам триста цехина, утре ще ти ги дам и няма да поставя друго условие, освен да ти принадлежа.
— Аз нямам нужда от пари, а искам само теб. Значи решено, от утре вечер ще бъдем по-спокойни.
— Ти сигурно мислиш, че ще се биете? Не вярвай в това, приятелю! Познавам си човека, това е най-големият страхливец.
— Все пак аз трябва да удържа на думата си.
— Знам това, но той няма да удържи на своята, което всъщност ме радва много.
После ние променихме разговора и заговорихме за наши общи познати. Тя ми разказа, че се е разделила с братята си. Сестра й била певица в Генуа, а Белино-Тереза останала в Неапол, където продължавала да разорява херцозите. Завърши с думите:
— Аз съм единствената нещастна между тях.
— Защо нещастна? Ти си станала красива и отлична танцьорка. Бъди по-малко разточителна с твоите благоволения и ще намериш някого, който ще те направи щастлива.
— Пестелива с моите благоволения? Това е трудно. Защото, когато обичам, аз съм извън себе си, а когато не обичам, не мога да се преструвам на приятелски настроена. Но все едно, приятелю мой, с теб ще бъда щастлива.
— Марина, аз не съм богат и честта ми не би ми позволила.
— Мълчи, разбирам всичко!