Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Алил… отрядът й вероятно се състои от нейните братя, сестри и братовчеди.

Гелел се облегна върху стола и остави плаща да падне зад него.

— Аз… разбирам. Кажете й… кажете й, че съжалявам.

В отговор момичето протегна ръка и я постави върху ръката на Гелел. Тя просъска ужасено — толкова студени бяха пръстите на детето. После то излезе, а Гелел не можеше да вдигне глава и да го гледа как си тръгва.

След известно време Улен се прокашля и заобиколи масата. Той стисна ръката на Гелел.

— Загрижеността ви ви прави чест, Алил. Тя обаче е неуместна. Тя е родена тук. Израсла е с това и е навикнала.

Гелел потръпна, стресната от думите на Улен.

— Значи те са по-долни от нас, нали? По-груби? По-малко чувствителни са в сравнение с нас?

Лицето на Улен се вкамени. Той отпусна ръка.

— Въобще не исках да кажа това.

Върна се на масата и взе оставеното от момичето парче плат.

— Ера — така се казва тя, между другото. Наречена на малко синьо цвете, което никне навсякъде тук. Съобщава, че отрядът й заловил беглец от разбойниците. И понеже съм им наредил да разберат каквото могат за тези пирати, разпитали са го. Той заявил, че носеният от тях знак бил важен.

Улен разгъна парчето плат.

— Начертал го е тук.

Гелел седна тежко и си сипа още една чаша вино.

— Началник… съжалявам. Загубих самообладание. Несъмнено сте искали да кажете, че е привикнала на такива лишения, че е израсла в целогодишна езда при такова време. Несъмнено сте прав. Съжалявам. Просто ние, талийците, граничим със сетите. Враждата ни е много отдавнашна и аз съм израсла с доста истории, които са… как да го кажа — предвзети по отношение на тях. Поднасям извиненията си, началник.

Тя не дочу отговор от него и вдигна поглед:

— Началник?

Улен се беше дръпнал от масата. Погледът му бе прикован в разгънатото парцалче. Сякаш бе съзрял лично Гуглата — лицето му беше болезнено пребледняло от уплаха. Ръцете му бяха побелели от стискане. Гелел остави чашата си и отиде до него.

— Какво е това?

— О, богове, не… вярно е — прошепна той.

Тя хвана плата. С въглен и охра беше очертана дълга ръждива мазка, понесла извиваща се черта.

— Какво е това?

Улен преглътна и прекара ръка през изпотеното си чело.

— Нещо, което се молех да не виждам отново. Сержант!