![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Аха, хубави снимки, шефе — кимна Лени.
Всеки от останалите се присъедини към поздравленията за хубавата снимка, без да се обръща внимание на белезниците. Чудех се как не му писва на Франк Белароса от тези подлизурковци на пълен работен ден.
Забелязах обаче, че Сали Да-да не се беше присъединил към поздравленията, а се бе зачел в „Дейли нюз“. Не харесвах този човек и той го знаеше. Той също не ме харесваше и аз го знаех, което уравновесяваше везните. Но освен че не го харесвах, аз и не му вярвах.
Разгърнах „Дейли нюз“ и попаднах на друга статия, към която имаше и малка снимка на Франк с някакъв мъж, който ми изглеждаше познат. Текстът към снимките гласеше: „Белароса на излизане от съдебната зала с адвоката Джон Сатър.“ А аз мислех, че ми е познат.
Белароса четеше „Поуст“.
— Ей, чуйте това — каза той. И зачете: — Като изненада и дори шокира зрителите ветерани от съдилищата, Белароса се появи в съдебната зала с адвоката със синя кръв Джон Сатър от Латингтаун, Лонг Айлънд. — Белароса ме погледна. — Ти наистина ли имаш синя кръв?
— Разбира се.
Той се разсмя и отново зачете:
— Сатър е съпруг на Сюзън Станхоуп Сатър, дъщеря и наследница на видно семейство от Златния бряг. — Пак ме погледна. — Това означава ли, че и жена ти има синя кръв?
— Абсолютно.
Белароса прегледа набързо статията и каза:
— Доста неща са написали тук за теб, господин адвокат. За адвокатската ти фирма, за клубовете ти и въобще за всичко.
— Това е хубаво.
— Аха? Откъде мислиш са получили всичкия тоя боклук толкова бързо? От твоя приятел Манкузо и от отрепката Алфонс. Нали? Наистина се опитват да ти спукат задника.
И доста добре се справят, бих казал. А нима очаквах нещо друго? Когато хора като мен престъпят границите, правителството никога не закъснява да разкъса жертвата, а пресата да я изяде. В това общество също има неписани закони, както в обществото на Белароса, и ако нарушиш неписаните закони, няма да те съсипят от бой, но ще ти съсипят живота.
Отново погледнах статията в „Дейли нюз“ и намерих името си. Ето какво не се казваше в статията: „Джон Сатър е добър човек, приемлив съпруг и много добър баща. Служил е достойно в американската армия и активно подпомага усилията за запазване на мира. Дава хиляди долари за благотворители цели, великодушен работодател е и добре играе голф.“
А ето какво се казваше в статията: „Самият Сатър е обект на разследване от страна на СВП заради данъчни измами.“ Мислех, че съм решил този проблем. Вероятно са объркали глаголното време. Е обект. Бе обект. Интересно нещо е вестникарският стил. Направо вид изкуство. Чудех се дали да напиша писмо до редактора, или да заведа дело. Вероятно нямаше да направя нито едно от двете.
Налях си уиски със сода и без да пожелая лека нощ на колегите си гуляйджии, отидох в спалнята си и затворих вратата.
Видях куфара си на поставката за багаж и го отворих. Сюзън се бе оказала на висотата на положението и бе свършила добра работа. Беше ми сложила тоалетните принадлежности, един сив костюм и един син от лятна вълна. Имаше и подходящи за тях ризи, вратовръзки и носни кърпи. Беше ми сложила също и бельо, достатъчно за две седмици, което можеше и да е тънък намек.
Докато разопаковах багажа си, видях един плик с моето име на него и го отворих. Това беше някакво писмо от Сюзън, започващо със „Скъпи Джон“, което не ме изненада, тъй като името ми е Джон. Но вече прекалявам. Докато си миех зъбите в банята, прочетох писмото, в което се казваше следното:
Скъпи Джон,
Изглеждаше чудесно по телевизията, макар да не съм много убедена, че зелената вратовръзка подхожда на синия ти костюм. Или това е било от телевизора? Смятам, че много добре се справи с онази мръсница, репортерката.
Прекарах деня с Анна, която бе много впечатлена от теб и ти благодари. Трябваше да се прибере у дома през задната врата, тъй като пред портите и на двете къщи имаше репортери. Колко дълго ще продължат тези глупости? Има много съобщения в телефонните ни секретари, макар че не съм прослушала още никое от моите. Но има един факс от кантората ти в Ню Йорк, в който те молят да им се обадиш. Спешно. Чудя се за какво ли може да е? Какъв късмет за Франк, че си го видял онази сутрин. Аз бях ли с теб на езда? Обади ми се довечера, ако намериш свободно време.