Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
И все пак бележката на Сюзън бе малко sang-froid94, да използвам един френски израз. От друга страна, изобщо не очаквах никаква бележка. Чудя се дали е писала и на Белароса.
Съблякох се и понеже не ми беше пратила никаква пижама, си легнах по бельо. Не, нямаше да й се обадя.
Отпивах от уискито си и слушах приглушения шум на улицата, осем етажа по-долу. Още усещах в устата си миризмата на чесън и на онзи отвратителен рибен сос. Нищо чудно, че Италия бе единствената страна в Европа, която нямаше легенди за вампири; те са се връщали, като стигнат Алпите.
Може би съм позадрямал малко, но се събудих, спомняйки си, че трябваше да кажа на Джими Лип, че Дебелият Поли искаше да огледат онова място на „Канал Стрийт“. И още по-важно, трябваше да кажа на Джими да я кара по-полека с „дръпнатите“.
Телефонът иззвъня, беше Джени Алварез с интересно предложение.
— Качете се горе — казах аз. — Кажете на Лени или на Вини, че няма проблем. Аз съм в първата спалня вляво.
Малко по-късно чух почукване на вратата на спалнята ми и тя влезе.
— Ако ме харесвате — казах й аз, — защо се държахте така мръснишки с мен?
— Такъв ми е стилът.
Тя събу обувките си, но не и червената предизвикателна рокля, и припълзя при мен в леглото. Каква съблазън.
Исках да я целуна, но се притеснявах от дъха на аншоа и чесън в устата си.
Не си спомням точно какво се е случило след това, но когато отново се пробудих преди съмване, нея я нямаше. Всъщност съмнявам се дали въобще някога е била там.
30.
На следващата сутрин, докато си пиех кафето в апартамента, аз се обадих на няколко журналисти, чиито имена Белароса ми бе дал. Историята, която разказвах, бе следната: Франк Белароса иска незабавно разглеждане на делото му най-късно до идния месец, и всякакво забавяне от страна на кабинета на щатския прокурор ще бъде изтълкувано като опит да се пречи на правосъдието. Мистър Белароса е невинен по това обвинение и иска да го докаже на открит съд.
Това, разбира се, щеше да принуди Ферагамо да приготви доказателствата си бързо и тъй като очевидно нямаше никакви доказателства, Ферагамо трябваше или да се откаже от обвинението, или да отиде в съда с нищожни шансове да спечели. Ферагамо не искаше нито едно от двете; това, което искаше, бе някой да пречука Белароса в най-скоро време.
Същата сутрин, след като си изпих кафето в разхвърляната всекидневна на апартамента, отидох в спалнята си и се обадих на Сюзън.
— Здравей — казах аз.
— Здравей — отвърна тя.
— Ще остана в града няколко дни и исках да знаеш.
— Добре.
— Благодаря за куфара.
— Няма защо — каза тя.
— И все пак ти благодаря.
Когато съпрузи започнат да си говорят така студено, бихте си помислили, че слушате разговор на двама напълно непознати, и наистина е така.
— Прочете ли бележката ми? — попита Сюзън.
— Бележка ли?… Ах, да, прочетох я.
— Джон?…
— Да?
— Наистина трябва да поговорим за това.
— За бележката ли?
— За нас.
— Не за нас, Сюзън. За теб.
Тя помълча няколко секунди, след това попита:
— Какво за мен? Какво точно те тревожи около мен?
Поех си дълбоко дъх и казах:
— Снощи обади ли ми се? Говорихме ли?
— Не.
— Значи е било сън. Но беше много истински, Сюзън. Всъщност това е било подсъзнанието ми, което се е опитвало да ми каже нещо. Нещо, което знам от известно време, но не съм могъл да започна да се боря с него. Случвало ли ти се е нещо подобно насън?
— Може би.
— И в този сън, Сюзън, разбрах, че си в любовни отношения с Франк Белароса.
Ето, казах го. Не съвсем, де. Тя мълча няколко секунди, след това попита:
— Затова ли си в лошо настроение? Защото си сънувал, че съм в любовни отношения с Франк?
— Мисля, че не беше само сън. Беше едно нощно прозрение. Това е, което ме тревожи от месеци, Сюзън, и това е, което застана между нас.
94
Хладнокръвен, невъзмутим (фр.). — Б.пр.