![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
А отпечатването просто напредва и без него. Куриери тичат по проходите между бюрата и оставят във въздуха след тях миризмата на изцапани коректури на шпалти. Докарани със самолет от Тифлис експерти провеждат интензивни курсове с местните печатари по изготвяне на печатарския набор на тази НТА. Из градовете — Самарканд и Пишпек, Верней и Ташкент — разлепват отпечатани плакати. По тротоарите и стените започват да се появяват първите печатни лозунги, първите средноазиатски „кукиш“ знаци, първите възвания „убий полицейския комисар“ (и някой прави точно това! удивителна е призивната сила на тази азбука!), а така известната на шаманите от край време предстояща магия започва да действа политически и Джакъп Кулан чува как призракът на неговия линчуван баща изписва отново и отново с поскърцваща перодръжка една след друга „А“ и „Б“…
Но точно сега през няколко невисоки хълма Чичерин и Джакъп Кулан приближават на конете и навлизат в търсеното от тях село. Хората са събрани в кръг: целият ден са празнували байрам. Тлеят огньове. По средата на тълпата е разчистено място и даже от такова разстояние се чуват два младежки гласа.
Това е айтис — надпяване. Момче и момиче стоят в центъра на селото и водят нещо като шеговита игра е-аз-май-те-харесвам-въпреки-че-имаш-например-една-две-странности, а мелодията подскача насам-натам от кобиза и домбрата734, чиито струни дърпат и опъват. Народът се смее при удачните поетични попадения. Тук е много важно да си постоянно нащрек: разменят се четиристихови куплети, първият, вторият и последния трябва да бъдат римувани, въпреки че за тях няма условие за определена дължина, а просто да стига дъхът на пеещия. Но все пак се изисква деликатност и остроумие. И нерядко има размяна на оскърбления. В някои аули след айтиса партньорите не се говорят с години. Докато Чичерин и Джакъп Кулан навлизат в селото, момичето се подиграва на коня на опонента, който е мъъъъничко… нищо сериозно, само дето е доста едричък… абе направо си е дебел. Много дебел. Това обижда младежа, който се ядосва. И в отговор той бързо изстрелва, че ще доведе своите приятели и ще я попилеят, нея и цялото й семейство. Публиката откликва с „хммм“. Всеобщо смръщване. Момичето се усмихва напрегнато и запява:
О-хооо. Упоменатият брат се къса от смях. А засегнатият младеж пее не особено радостно.
— Това може да продължи много. — Джакъп Кулан слиза от коня и започва да разтърква колената си.
— Ето го, там.
Един много стар акин, странстващ казахски певец, клюмнал край огъня с чаша кумис в ръка.
— Сигурен ли си, че той ще…
— Да, ще пее за това. Обиколил е надлъж и нашир цялата страна. Ако не пее, ще бъде предателство към професията му.
Двамата сядат, подават им чаши с ферментирало кобилешко мляко, овче месо, питка, няколко ягоди… Момчето и момичето продължават гласовия двубой — и Чичерин внезапно осъзнава, че скоро ще дойде някой и ще започне да записва тези песни с Новата Тюркска Азбука, за чието създаване той е способствал… и по този начин те ще бъдат загубени.
От време на време Чичерин поглежда към стария акин, който само се преструва, че спи. В действителност той излъчва някакво напътствие към певците. Доброта. Усеща се безпогрешно, като горещината от жарта. Бавно, редувайки се, взаимните обиди между младите певци стават все по-меки, по-смешни. Това, което можеше да се изроди в общоселски апокалипсис, е преминало в шеговито сътрудничество, като между двама вариететни комици. Двамата се надпреварват, дават всичко от себе си, за да угодят на слушателите. Момичето има последната дума.
734
Кобиз — двуструнен инструмент с кръгло тяло, отворено отгоре. Домбра — струнен инструмент с крушовидно тяло, подобен външно на балалайката. — Б.пр.