Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Четиридесет и четвърта глава
— Моля те, магьоснико Зорандер.
Кокалестият магьосник не вдигна глава и продължи да излива лъжица след лъжица фасул с месо в устата си. Тя се питаше как е възможно човек да поглъща такива количества храна.
— Чуваш ли ме?
Не й беше присъщо да вика, но бе на ръба на търпението си. Проблемите се оказваха повече, отколкото предполагаше. Знаеше, че трябва да го направи, да култивира враждебността му, но вече беше прекалено.
С доволна въздишка магьосникът Зорандер хвърли канчето върху раниците им.
— Лека нощ, Натан.
Натан повдигна вежда и го проследи с поглед как се пъха в завивките си.
— Лека нощ, Зед.
Откакто заловиха стария магьосник, с Натан също се оправяше изключително трудно. Той никога преди не бе попадал в компанията на толкова надарен колега. Ан скочи на крака и застана с юмруци на хълбоците, забила яростен поглед в бялата коса, показваща се от завивката.
— Магьоснико Зорандер, умолявам те.
Направо се вбесяваше, задето трябваше да го моли за помощ по толкова унизителен начин, но вече знаеше какви са резултатите, когато се опита да го принуди да направи нещо чрез яката. Как мъжът успява да прокарва номерата си през блокировката на силата му, осигурявана от яката, за нея си оставаше загадка. Но се получаваше, за огромен кеф на Натан. Не и за неин.
Ан почти заплака.
— Моля те, магьоснико Зорандер.
Главата му се извърна, огънят хвърляше дълбоки сенки върху кокалестото му лице. Мътните му очи се спряха върху нея.
— Ако още веднъж отвориш тази книга, ще умреш.
Незнайно как той успяваше да втъкне заклинанията си между щитовете й когато тя най-малко очакваше. Така и не можеше да й го побере главата как е успял да обвие дневника със светлинно заклинание. Беше отворила книжката същата нощ и бе видяла съобщението на Вирна, в което се казваше, че е заловена и й е сложена яка, после всичко се бе обърнало с главата надолу.
Отварянето на дневника задействаше светлинното заклинание. Ан виждаше съскащите огнени езици. Във въздуха се стрелна горяща стрела, старият магьосник спокойно й обясни, че ако не затвори книгата, преди огнената стрела да е докоснала земята, ще бъде изпепелена.
Следейки с едно око съскащата ивица светлина, падаща надолу, тя бе успяла да надраска набързо един ред, в който казваше на Вирна, че трябва да избяга и да отведе Сестрите. Затвори книгата точно навреме. Знаеше, че магьосникът не се шегува относно смъртоносната сила на заклинанието, обвиващо книгата.
Виждаше мекото сияние на магията около дневника. Никога не се бе сблъсквала с магьосник като него, не можеше да си обясни как успява да го направи, при положение че е блокирала силата му. Натан също не разбираше, но явно бе заинтригуван. Тя не можеше да намери начин да отвори книгата, без да загине.
Коленичи край завивките му.
— Магьоснико Зорандер, знам, че имаш причини да си бесен, но е въпрос на живот и смърт. Трябва да предам съобщение. Заложен е животът на Сестрите. Магьоснико Зорандер, моля те. Сестрите ще загинат. Знам, че си добър човек и не би искал това да стане.
Той измъкна пръст изпод одеялото и го заби в нея.
— Ти ме зароби. Направи го заради себе си и заради Сестрите. Казах ти, наруши споразумението и обрече Сестрите си на смърт. Поставяш под заплаха живота на хора, които обичам. Те могат да умрат, защото не искаш да ми позволиш да им помогна. Отмъкна ме от задължението ми да защитавам магическите предмети в Кулата. Застрашаваш живота на моя народ в Средната земя. Всички може да загинат заради онова, което ми стори.
— Не разбираш ли, че животът на всички ни е свързан? Това е война срещу Императорския орден, а не между нас. Не искам да те наранявам, само трябва да те накарам да ми помогнеш.
Той изръмжа:
— Не забравяй какво ти казах: няма да е зле един от вас двамата да остане буден през цялата нощ. Ако те хвана заспала и Натан не стане да те защити, никога няма да се събудиш. Предупредих те честно, макар че не го заслужаваш.
Той се обърна на другата страна и се зави по-плътно с одеялото.
Скъпи Създателю, такова ли бе пророчеството или нещата тотално са се объркали? Ан заобиколи огъня и застана до Натан.
— Натан, мислиш ли, че можеш да му влееш малко разум?
Пророкът я погледна.
— Казах ти, че тази част от плана е истинска лудост. Да сложиш яка на младеж е едно, а на магьосник от Първия орден съвсем друго. Планът си е твой, не мой.
Тя стисна зъби и го сграбчи за дрехата.
— Вирна може да загине от тая яка. Ако тя умре, Сестрите също загиват.
Той загреба от фасула си.
— Предупреждавах те за този план от самото начало. Едва не загина в Кулата, но тази част от пророчеството е дори по-опасна. Говорих с него. Той казва истината. Ти излагаш приятелите му на смъртна опасност. Ако може, ще те убие, за да избяга и да им се притече на помощ. Не се съмнявам в това.