Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Харайн махна възглавничката от стола си, хвърли я с презрение на пода и зае мястото си в края на лявата редица. Шалон застана зад гърба й. Беше най-младшата от всички, с изключение на Марейл. Но пък Зайда сега щеше да седи само с един стол по-нагоре, ако не ей беше спечелила шест тлъсти златни обеци за всяко ухо и верижките, които ги свързват. Мекото на ушите й сигурно още болеше от пробиването. Приятна мисъл.
— Като ни кара да го чакаме, може би и ние ще го накараме да почака, когато най-сетне се появи.
С пълния, недокоснат от устните й бокал в ръка, Зайда махна пренебрежително на тръпнещата Айез Седай и тя притича пъргаво, за да застане до Марейл. Глупачка. Не знаеше ли, че след като първо поднесе на Надзорницата на корабите, трябва да обслужи и Надзорниците на вълните по старшинство?
Зайда заопипва кутийката си с благоухания, окачена на тежка златна верижка на шията й. Носеше и широка огърлица, направена от тежки златни звена, дар от Елейн Андорска.
— Праща го Корамуур, за когото уж ти трябваше да се лепнеш като рапан — сухо добави тя. — Гласът й си остана спокоен, но всяка дума режеше Харайн. — Този мъж ще е толкова близо до Корамуур, колкото мога да понеса, без ужасно да се налага, след като ти се споразумя, че няма да ме вика при себе си повече от три пъти на две години. Заради теб трябва да го понеса, ако се окаже непристоен пияница, който ще тича до перилото да си изпразни стомаха на всяко второ изречение. Посланичката, която аз ще пратя при Корамуур, ще е някоя, която знае как да изпълнява заповеди. — Пелана се изкиска. Въобразяваше си, че всички са като нея.
Шалон стисна Харайн за рамото, да я успокои. Ала тя нямаше нужда от това. Да бъдеш с Корамуур? Нямаше как да го обясни на никого, дори на Шалон, особено грубите методи на Кацуан да налага волята си, или пълната липса на уважение към достойнството на Харайн. Беше поименно посочена за посланик от страна на Ата-ан Миере и бе принудена да играе по свирката на Айез Седай. Готова бе да признае, макар и само на себе си, че за малко щеше да се разплаче от облекчение, когато разбра, че проклетата жена ще й разреши да си замине. Освен това виденията на онова момиче винаги излизаха верни. Или така поне твърдяха Айез Седай, а те не можеха да лъжат. Това бе достатъчно.
Тюрейн се шмугна в каютата и се поклони на Зайда.
— Пратеникът на Корамуур пристигна, Надзорнице на корабите. Той… излезе от Портал на мостика. — Това предизвика възмутено мърморене сред Ветроловките, а Амилия подскочи, все едно че пак я шибнаха с вършилката.
— Надявам се, че не е повредил много палубата ти, Тюрейн — каза Зайда. Харайн отпи от виното си да прикрие усмивката си. Явно щяха да го накарат да почака, малко поне.
— Съвсем не, Надзорнице на корабите — отвърна изненадано Тюрейн. — Порталът се отвори на цяла стъпка над палубата и той пристъпи от един от градските кейове.
— Да — прошепна Шалон. — Мисля, че се сещам как да го направя. — Възхищаваше се на всичко, което се прави със Силата.
— Сигурно те е изумило да видиш каменен кей над мостика си — рече Зайда. — Е, добре. Да видим дали Корамуур ми е пратил непристоен пияница. Доведи го, Тюрейн, но без много бързане. Амилия, ще получа ли някакво вино преди полунощ?