Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Ами Авелин? — попита.
— Все още не е в състояние дори да мисли за битка — поклати глава младата жена, при което от гъстата й коса се разхвърчаха пръски дъждовна вода. — Освен това е прекалено зает с камъните. Гледал надалеч, така каза.
Елбраян трябваше да се задоволи с този отговор — каквото и да правеше Авелин, то със сигурност беше жизненоважно. Самоотвержеността на монаха в битката срещу надигащото се зло беше поне толкова голяма, колкото и неговата собствена.
— Симфония може да ни доведе само неколцина от другарите — рече той, мислейки на глас. — Ще вземем само онези, за които се намерят коне.
— Моята кобила ще дойде — уверено заяви Пони.
— Аз пък и когато си ходя, пак яздя — засмя се кентавърът.
Елбраян се усмихна, после насочи мисълта си към Симфония, който се навърташе наблизо, както обикновено. Само след час, седем души (Полсън и Катерицата, все още непреглътнали загубата на Крик, бяха сред тях), както и Брадуордън, поеха през гората и се насочиха към вечнозелената долина. Елфите също бяха тук, усещаше Елбраян, следваха всеки техен ход, невидими и безмълвни съгледвачи.
Стигнаха до северния склон на долината без никакви премеждия и откриха двайсетина паури, още толкова гоблини и двама великани да изсичат вечнозелените дървета. Това бе един от редките дни, когато земята в долчинката беше кафява — снегът се бе стопил почти изцяло, а времето на еленовия мъх още не беше дошло. Ала дори и така гледката пак беше величествена, а красотата й събуждаше у Пони и Елбраян спомена за безбройните щастливи мигове, прекарани там.
— Държим се близо един до друг, удряме светкавично и после изчезваме — нареди пазителят, обръщайки се към всички, но без да сваля поглед от лицето на Полсън.
Все още силно разстроен от смъртта на приятеля си, едрият ловец като нищо щеше да прекоси цялата долина и да нахълта в Дъндалис, избивайки всички чудовища, които се изпречеха на пътя му.
— Целта ни не е да ги унищожим, прекалено малко сме за подобно сражение, а да ги сплашим и да ги прогоним оттук, с надеждата, че следващия път доста ще се позамислят, преди да си покажат носовете вън от селото.
Пони, Катерицата и Полсън тръгнаха наляво заедно с Елбраян, а останалите трима, водени от Брадуордън, поеха надясно. Дъждът се усили, вятърът също стана още по-неприятен и не след дълго осмината трябваше да се борят с истински водни стени, за да продължат напред. Прогизнали до кости, те едва си проправяха път към противника, ала Елбраян беше доволен. Враговете им несъмнено бяха също толкова мокри и окаяни, а шумът от пороя щеше да заглуши не само приближаването им, но, с малко повечко късмет, и първоначалната им атака. Тревожеше го единствено това, че дори да заемеха по-близки от първоначално предвидените позиции, на елфите пак щеше да им е трудно да се прицелят добре.
Какво пък, мислеше си младият мъж, докато се промъкваше между ниските борове, заобикаляйки отдалеч мястото, където чудовищата поваляха дърво след дърво. Явно днес щеше да бъде ден за мечове, каза си той, и се почувства много по-уверен, когато усети дръжката на Буря в десницата си.
Изведнъж долови някакво раздвижване между клоните на близкия смърч и рязко вдигна оръжие.
Миг по-късно Джуравиел надникна иззад дървото и Елбраян съвсем ясно чу как Полсън и Катерицата си поеха дъх — за първи път виждаха един от неуловимите елфи.
— Скрили са се зад рида! Довели са и много великани, които носят камъни! Бягайте оттук, бягайте още сега! — трескаво рече Джуравиел и още преди Елбраян да успее да отвърне каквото и да било, изчезна между гъстите клони.
Разнеслото се почти веднага шумолене красноречиво говореше, че елфът е последвал собствения си съвет и бързо се отдалечава.
— Капан! — прошепна младият мъж на другарите си и пришпори Симфония.
Четиримата се понесоха между дърветата и не след дълго се натъкнаха на група гоблини и джуджета, прекалено стреснати, за да реагират.
Елбраян се приведе над гърба на жребеца си и посече лицето на най-близкото чудовище, после се насочи към следващата жертва, забивайки меча си дълбоко в гърдите й. Една от камите на Катерицата потъна в окото на друго от злите създания, четвърто остана без ухо, докато дребният трапер профучаваше покрай него. Пони пък разпръсна малка групичка от трима гоблини, които дори не се опитаха да се съпротивляват, а веднага хукнаха да бягат.
Най-свирепо обаче беше нападението на Полсън — той просто стъпка първия противник под копитата на коня си и строши черепа на следващия с тежката си брадва. После се огледа с яростен рев на уста и като си избра неколцина скупчени един до друг гоблини, тръгна да ги заобикаля. Сви зад близкото дърво…