Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Но и това му се струваше нелепо — нима бе възможно подобни същества да измислят толкова хитър план? И откъде се бяха сдобили с такава информация за предводителите на тайния си противник?
— Знаели са — заяви той на глас. — Трябва да са знаели.
— Но как? — попита Джуравиел.
Тихо подсвиркване, разнесло се откъм дърветата, където се бе скрила Тунтун, ги предупреди, че някой идва и миг по-късно на поляната се появи брат Авелин.
Другарите му веднага забелязаха, че изглежда много по-добре, напълно възстановен, с изключение на едно съвсем слабо накуцване.
— Я виж кой бил тук! — поздрави го Пони. — Ам’че да!
Авелин се усмихна и приседна край тях.
— Те знаят — съобщи той без никакви предисловия. — Знаят за нас и знаят много. Прекалено много.
— Как разбра? — попита Джуравиел.
— Един призрак ми каза — отвърна монахът и Елбраян наостри уши, чудейки се възможно ли бе Авелин да се е срещнал с духа на Мейдър. — Докато вие се биехте в долината, аз отидох на север и със собствените си очи видях пълчищата, които нашият враг е събрал под крилото си. Армията, която ни изпрати, е само малка частица от мощта, с която разполага, просто изпитание за силата ни, за да знае срещу какво точно ще се изправи.
— Значи сме обречени! — прошепна Пони.
— Врагът ни има и друг съюзник — продължи Авелин, без да сваля поглед от лицето на Елбраян. — Някой, когото ти уби заради мен.
— Брат Правда — досети се пазителят.
— Всъщност се казва Куинтал — уточни монахът, тъй като след всичко случило се, другото име звучеше повече от нелепо. — Бих се с него, но преди това разбрах, че знае за нас, за Пони и за теб.
— Да, нали веднъж се изправих срещу него — напомни му Елбраян.
— Не, не — поклати глава Авелин, още преди приятелят му да успее да довърши. — Той знаеше, че сте в беда, там, в долината. Беше сигурен, че и двамата ще загинете.
— Значи е било капан — заяви Джуравиел.
— Точно така — съгласи се Авелин. — Знаели са как да ни подмамят… поне вас двамата.
— Но откъде биха могли да го научат? — недоумяваше Пони. — Брат Пра… Куинтал почти не ни познаваше и със сигурност не знаеше за връзката ни с долчинката.
— А може би призракът се е промъкнал в лагера ви — разнесе се глас откъм дърветата и когато петимата вдигнаха поглед, видяха Тунтун, седнала на един нисък клон.
Предположението й звучеше напълно възможно, ала Авелин смяташе, че ако духът наистина се бе навъртал наоколо, той би усетил присъствието му.
— Може би — рече. — А може би Куинтал не е единственият, преминал на страната на мрака.
За шепата хора, чието оцеляване зависеше изцяло от опазването на тайната им, нямаше нищо по-страшно от това в редиците им да се появи предател. Безброй въпроси нахлуха в съзнанието на Елбраян, докато мислите му се спираха върху всекиго от малкия отряд. Когато стигна до Брадуордън и се опита да си го представи в ролята на изменник, тръсна глава, разбрал колко нелепо е всичко това.
— Нямаме основание да подозираме подобно нещо — твърдо заяви той най-сетне. — Най-вероятно е бил духът на Куинтал. Или пък паурите са по-хитри, отколкото си мислим. А може би държат пленници някъде на скришно място и са успели да изкопчат тази информация от тях.
— Няма как да е някой от Дъндалис — обори го Пони. — Значи няма откъде да знаят за нашата привързаност към долчинката.
— Всичко това са само догадки — настоя пазителят. — Опасни мисли. Как ще продължим напред, ако не си вярваме? Не — твърдо заяви той, давайки да се разбере, че няма да търпи никакви възражения по този въпрос, — няма да хвърляме сянката на съмнението върху никого от отряда. Само ние ще знаем, че този разговор изобщо се е състоял и повече няма да повдигаме тази тема, освен ако не се появят доказателства, че сред нас наистина има предател.
— Отсега нататък ще трябва да сме двойно по-внимателни — рече Авелин.
— Каква ли е следващата им цел? — замислено рече Пони. — Може би тази горичка?
Сърцето на Елбраян се сви при тези думи, после обаче Тунтун подхвърли нещо, което накара всички да изтръпнат:
— Ако подозренията на Авелин са верни, целият свят е следващата им цел.
— Уви, наистина са верни — заяви монахът. — Със собствените си очи видях безчисленото множество, толкова огромно, колкото не си го бях представял и в най-черните си кошмари.