Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
В този миг една жена от неговия отряд му даде знак, че керванът е съвсем наблизо.
Елбраян постави стрела в тетивата на Ястребокрилия и мислено каза на Симфония какво иска от него. Умното животно го разбра веднага и тихичко изцвили.
И ето че първият великан се появи, приведен на две под тежестта на хомота, е който влачеше масивното оръдие. Зад него, впрегнати по същия начин, се показаха и другите две чудовища.
Погледите на всички се насочиха към пазителя в очакване да даде знак за атака. Младият мъж беше донякъде притеснен, че така и не бе чул шума от битката, която би трябвало да се води на юг, ала знаеше, че нямат друг избор — трябваше да вярва, че Пони ще се погрижи за гоблините и великана, останали зад гърба им.
Тетивата на Ястребокрилия пропя в мига, в който той заби пети в хълбоците на Симфония и препусна напред.
Първият великан изръмжа (по-скоро от изненада, отколкото от болка), когато стрелата се заби в рамото му, после въздухът около него и двамата му другари сякаш изригна, потъмнял от полетелите стрели и копия.
Елбраян стреля отново и отново, улучвайки безпогрешно всеки път. Когато излезе измежду дърветата видя, че първият великан е вече мъртъв, а другите двама отчаяно се мъчат да се освободят от хомотите си, докато дребните им съюзници (двадесетина паури и двойно повече гоблини) се щурат напред-назад и надават гръмки викове — по-смелите размахваха оръжие, други си търсеха място, където да се скрият.
Веднага след Елбраян, на поляната излязоха и неколцина от другарите му и в този миг, за всеобщо облекчение, зад гърба им се разнесоха дългоочакваните звуци на далечна битка.
Едно джудже се беше покатерило върху първия катапулт и раздаваше команди на висок глас.
Следващата стрела на Елбраян го повали в прахта. Мъртво.
Пони връхлетя върху вражеските редици като вихър. За броени секунди посече лицето на най-близкия гоблин, после насочи кобилата си встрани и прониза друг в гърлото. Само че това беше лесната част от задачата, прекрасно разбираше тя. Хванати неподготвени, дребните създания нямаха време да реагират и още в началото на атаката половината от тях бяха или мъртви, или агонизираха на земята.
След тях обаче идваше ред на далеч по-сериозния проблем с великана.
Още щом видя чудовището да се насочва към нея в опит да й пресече пътя, Пони дръпна гривата на кобилата си, за да я накара да свърне встрани, като с крайчеца на окото си не пропусна да забележи впечатляващото нападение на Брадуордън. Размахал огромната си сопа като да беше най-обикновена тресчица, кентавърът препускаше право към великана и пееше колкото му глас държи.
Чудовището се приготви да го посрещне, той обаче спря на около метър от него и му обърна гръб. Повярвал, че нападателят му се е уплашил и възнамерява да избяга, великанът се наведе и посегна към опашката му…
… превръщайки се в прекрасна мишена. Два мощни ритника право в лицето и злото създание се олюля и седна на земята.
Без да спира да пее на висок глас, Брадуордън започна да го налага по главата с тежката си тояга.
Пони се втурна към него и заби меча си във врата на звяра.
— Хей, защо ми разваляш удоволствието! — възмути се кентавърът и като скочи високо, изрита го още веднъж, този път в гърдите.
Великанът се свлече на земята и Пони препусна към най-близкия гоблин, поваляйки всеки, който се изпречеше на пътя й. Брадуордън я проследи с усмивка, после се засмя още по-широко, виждайки, че противникът му, замаян и безпомощен, се е надигнал на лакти.
Прекрасна височина за удар изотдолу.
Следващият великан рухна мъртъв още преди да се бе измъкнал от хомота си. Третият успя някак да се освободи, ала и това не му помогна — първата стрела на пазителя потъна дълбоко в окото му, последвана от още половин дузина, които се забиха в лицето и врата му.
Преди да бе направил и крачка, той се свлече на земята.
Истинският проблем обаче бяха паурите, както и другите трима великани, напълно невредими, които вече се бяха отскубнали от тежката сбруя.
— Побързай, Авелин! — шепнеше Елбраян. — Побързай!
— Ето я Джили! — провикна се един от мъжете. — Идват насам!
Тъкмо навреме, помисли си пазителят. Пристигането на Пони и нейните бойци можеше да означава само едно — вражеският авангард бе унищожен, а това със сигурност щеше да повдигне духа на неговия отряд.
— Целете се във великаните! — извика Елбраян, а на себе си прошепна: — Побързай, Авелин!
Брадуордън препусна в галоп, за да настигне младата жена, ала изведнъж се закова на място, виждайки Катерицата да вади камите си от трупа на един гоблин. За учудване на кентавъра, очите на дребния мъж бяха пълни със сълзи.