Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Крик! — проплака той. — О, Крик!
Брадуордън проследи погледа му и наистина, паднал между двама убити гоблини, там лежеше високият, гологлав ловец.
— Мъртъв е! — изхлипа Катерицата.
— А къде е третият? — попита кентавърът. — Онзи едрият?
— Отиде напред. Зарече се да ги изтреби до крак — гоблини, паури, великани, всичките!
— Качвай се на гърба ми, човече, и по-бързо! — нареди кентавърът и дребният трапер стори точно това.
После двамата полетяха напред, Брадуордън — с гръмка песен на уста, докато Катерицата преглъщаше сълзите си и ги заключваше зад стена от леден гняв.
Беше се свил зад едно дърво само на няколко метра от оръдието и едва сдържаше раздразнението си. Двама от великаните се бяха втурнали напред, където се водеше битката, ала третият остана край катапулта, при това не сам, а заобиколен от цяла орда паури, мнозина от тях — въоръжени с арбалети.
На всяка цена трябваше да се приближи още малко, ако искаше огненото му кълбо да има някакъв ефект, но покажеше ли се на открито, неминуемо щеше да бъде заловен или прострелян, много преди да успее да задейства магията.
На всичко отгоре знаеше, че трябва да побърза — Елбраян надали можеше да му осигури още много време, без да изложи на прекалено голяма опасност живота на хората си. Друг избор не му оставаше и като се обгърна със серпентинов щит, монахът изскочи от храстите и се претърколи, озовавайки се точно под катапулта.
Чу паурите да надават яростни викове и, разбрал, че няма нито миг за губене, съсредоточи всичките си усилия върху рубина.
В следващия миг великанът коленичи край оръдието и протегна ръка, за да улови дръзкия човек.
Авелин беше принуден да се претърколи встрани, ала не се бе отдалечил кой знае колко, когато една стрела се заби наблизо. Обърна се и видя две джуджета да пълзят към него, протегнали копията си напред.
Затвори очи и започна да се моли с цялото си сърце. Усети силата на рубина, която сякаш молеше да бъде отключена, представи си и болката от забиващите се в тялото му копия.
Внезапно отвори очи и на сантиметри от себе си видя грозното лице на един великан.
— Ам’че да! — ликуващо се провикна той и бум! — страховито огнено кълбо обгърна оръдието, изпепели пълзящите под него паури и заслепи великана.
Огромното дървено съоръжение лумна като гигантска факла и джуджетата на върха му бяха принудени да наскачат по земята, търкаляйки се като обезумели, за да потушат обвилите ги пламъци. В отчаяните си опити да се спаси, едно от дребните създания имаше лошия късмет да се озове на пътя на ревящия от болка великан. Наистина, на обгърналия го огън бе сложен край само за миг… също както и на него самото, премазано до смърт под тежкия ботуш на чудовището. Без да му обърне внимание, великанът продължи да се мята насам-натам, махайки с ръце като обезумял. Блъсна се в едно младо дърво (при което прекърши голяма част от клоните му) и се олюля. Все пак успя да запази равновесие (за свое нещастие, защото пръстта беше най-добрата му възможност да се избави от пламъците) и продължи да се щура във всички посоки.
Авелин здраво стискаше серпентина, докато наоколо се сипеха късове горящо дърво. Ала колкото и да бе могъщ, камъкът нямаше да го предпази от дима, така че не му оставаше друг избор, освен да се измъкне изпод оръдието. Не бе изминал и няколко сантиметра, когато едно от колелетата избухна в пламъци и тежкото съоръжение се килна на една страна, притискайки го към земята.
— Помощ! — простена той, опитвайки да се извърти на другата страна. — Помощ!
Взривът, предизвикан от Авелин, уравновеси положението само за миг. Сега Елбраян и тридесетимата му войни имаха насреща си един великан и двайсетина джуджета. Ала за пазителя дори такава равностойна битка беше немислима — и една пета от хората си да изгубеше, пак щеше да е прекалено много за един-единствен сблъсък. Тъкмо се канеше да даде заповед за оттегляне (Пони току-що се бе присъединила към тях), когато Брадуордън профуча покрай него с гръмка песен на уста и с ръмжащия от ярост трапер на гърба.
— Спри! — провикна се младият мъж след тях, ала още докато говореше, въздухът се изпълни с настойчиво жужене, звук, който можеше да идва единствено от тетивите на десетки елфически лъкове.
Неколцина паури рухнаха от върха на първия катапулт.
Брадуордън се втурна към най-близкия великан, ала Катерицата го изпревари — една след друга, четири от камите му се забиха със страшна сила в лицето на чудовището.
Злото създание изрева от болка и вдигна ръце към главата си, тъкмо когато Брадуордън връхлетя върху него и го повали на земята.