Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— А много скоро наистина ще имаме нужда от тях — добави Тунтун. — Защото над Корона се спуска мрак.
За Авелин това не беше нищо ново, знаеше го още от първите дни, след като напусна манастира, всъщност, замислеше ли се, разбираше, че го е знаел още откакто се върна от Пиманиникуит. Изморен, прекалено немощен, за да говори за подобни неща в този момент, той отново затвори очи.
— Вече със сигурност знаем, че това не е обикновен грабителски поход. Този път си имаме работа с огромна и отлично организирана армия.
— Така е — съгласи се Тунтун. — Нечия по-висша воля ги обединява и ги държи в подчинение.
— Ще говорим за това някой друг път — обади се Джуравиел и кимна към монаха, който изглеждаше така, сякаш отново е потънал в сън. — Засега нека се задоволим да мислим за битките, които ни предстоят.
И като се сбогуваха с младия мъж, двамата елфи тихичко се измъкнаха от палатката, минаха покрай заспалите войници в лагера и покрай стражите, разположени около него и потънаха в гората, незабележими като сянката на прелитаща птица и тихи като падащ лист.
Елбраян остана до Авелин през цялата нощ, ала той така и не помръдна, потънал ту в дълбок сън, ту в мрачни мисли, припомняйки си всичко, което беше чул за мрака, плъзнал по земята, за демона-дактил и за злото, покълнало в хорските сърца.
— Господарят няма да е доволен — изскимтя гоблинът Готра, подскачайки уплашено из стаята.
Улг Тик’нарн го изгледа кисело. Като всички от своята раса той не хранеше особено топли чувства към гоблините и смяташе Готра за жалко, хленчещо създание. Все пак, не можеше да отрече, че в думите му има истина, а и една такава реакция със сигурност беше по-добра от безгрижието на Майер Дек, който сякаш изобщо не забелязваше все по-тежкото им положение. Наистина, бяха превзели трите села, ала повечето им жители се бяха спасили, а загадъчният пазител и неговите другари нанасяха сериозни поражения върху продоволствените им кервани, факт, който не можеше да е убегнал от вниманието на безмилостния дактил. Това, че демонът отлично знае какво става, се потвърждаваше недвусмислено от пристигането на неговия пратеник — дух, наричащ себе си брат Правда.
И разбира се, сигурен беше Улг Тик’нарн, именно той щеше да бъде обвинен за неприятностите, причинени им от хората. Той обаче разполагаше с тайни съюзници, имаше си и план.
Глава 43
Място от особен интерес
— Помитат всичко по пътя си! — освирепял от гняв, кентавърът ходеше напред-назад, вдигайки цели облаци от кални пръски, откъдето минеше, и час по час стоварваше тежката си сопа в локвите.
От доста време валеше проливен дъжд, като превръщаше последния задържал се сняг в мръсна киша и размекваше земята.
— Секат вечнозелените дървета в долината на север от Дъндалис — мрачно обясни Елбраян на Пони. — Всичките.
— А аз си мислех, че денят не може да стане по-лош — отвърна младата жена и погледна натам, където някога беше домът й.
Из тези земи нямаше по-красиво място от долината с боровете и еленовия мъх (освен, разбира се, свещената горичка с могилата), а за Пони тя бе дори още по-свидна, заради скъпите спомени, които пазеше от нея.
— Можем да ги спрем — неочаквано заяви пазителят, виждайки болката, изписала се по лицето на обичната му Джил.
После въздъхна, припомняйки си разговора, който бе провел преди малко с Брадуордън — кентавърът бе настоявал за нападение, докато той твърдеше, че поголовната сеч може да е хитър капан, заложен специално за тях. От дълго време той и тайният му отряд бяха трън в очите на врага, така че никак нямаше да е чудно, ако противникът им бе намислил да ги подмами на открито и да се разправи с тях веднъж завинаги. Гоблините може и да бяха глупави създания, ала същото не можеше да се каже за паурите. Техните генерали нямаше как да не разбират колко важна е красотата за хората и да не се опитат да използват тази им „слабост“ срещу тях.
— Прекалено близо е до Дъндалис — възнегодува Пони. — Ще изпратят подкрепления срещу нас много преди да успеем да се справим с дървосекачите.
— Но ако ги жегнем достатъчно сериозно, за да ги обърнем в бяг — настоя Брадуордън, — дали няма да си помислят два пъти, преди отново да се върнат в долината!
Пони се обърна към Елбраян, Нощната птица, пазителя. Това беше неговата игра, той взимаше решенията, нему се подчиняваха хората.
— Наистина ми се иска да ги ударим — прошепна тя. — Ако не за друго, то поне за да покажем почитта си към земята, която те съсипват.
Елбраян мрачно кимна.