Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Знаете ли, Швейк — отговори поручик Лукаш, — колкото повече ви слушам, толкова повече се убеждавам, че вие никак не уважавате началниците си. Войникът трябва винаги да говори само хубаво за началниците си, дори и да са изминали много години от момента, когато е бил в казармата.

Личете, че поручик Лукаш е започнал да се забавлява.

— Та той, господин поручик — прекъсна го Швейк с извинителен тон, — полковник Флидлер, отдавна е умрял, но щом желаете, аз ще говоря само хвалебствия за него. Той, господин поручик, беше истински ангел за войниците. Той беше добър като свети Мартин, който раздавал мартински гъски на сиромасите и гладните. Та той беше готов и обеда, който му се полагаше в офицерския стол, да раздели с първия срещнат на двора войник и когато на всички ни омръзнаха кнедлите с мармелад, той нареди в кухнята да ни готвят гренадирмарш604 със свинско. Но той особено се отличи с добрината си през време на маневрите. Когато стигнахме в Долни Краловице, отдаде заповед да изпием за негова сметка цялата долнокраловицка бирена фабрика, а пък когато имаше имен или рожден ден, даваше нареждане да се сготви за целия полк заек със сметана и кнедли. Той беше толкова добър към войниците, че знаете ли, господин поручик, веднъж…

Поручик Лукаш плесна леко Швейк по ухото и му каза с приятелски тон:

— Хайде върви, тарикат с тарикат, остави го на мира!

— Zum Befehl, Herr Oberleutnant!605 — и Швейк се отдалечи по посока на своя вагон.