Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Каквото и да се приказва, все пак това е военна плячка. Разбира се, когато някой от вас прочете тук например на лафета на това оръдие надписа „На Н. В. артилерийска дивизия“, работата ще му се стори малко съмнителна. Изглежда обаче, че това оръдие е попаднало в ръцете на русите и ние е трябвало да си го възвърнем, а такава плячка винаги е много по-ценна, защото…
— Защото — каза той тържествено, когато забеляза подпоручик Дуб — нищо не бива да се оставя в ръцете на противника. Това прилича на историята с Пршемишъл598 или с войника, на когото през време на сражение един противников войник отнел манерката. Това било още през Наполеоновите войни. През нощта войникът се промъкнал в позициите на противника и отново си взел манерката, и то с печалба, защото тая нощ на противниковите войници раздали дажба ракия.
Подпоручик Дуб каза само следното:
— Швейк, постарайте се да се изпарите и втори път да не съм ви видял тук!
— Слушам, господин подпоручик.
И Швейк се отправи към други вагони, но ако подпоручик Дуб беше чул какво добави накрая, положително от яд щеше да излезе от униформата си, въпреки че това беше съвсем невинен цитат от библията:
— Ще мине малко, ще ме видите, още малко и — няма да ме видите.
След отдалечаването на Швейк подпоручик Дуб се показа такъв идиот, че обърна внимание на войниците върху един свален австрийски самолет, на металическия корпус на който четливо бе отбелязано „Вийнер Нойщад“599.
— Тоя руски самолет е бил свален при Лвов — каза той.
Думите му дочу поручик Лукаш, който се приближи и добави високо:
— При което и двамата руски летци изгорели.
Той не каза нищо повече и се отдалечи, като си помисли, че подпоручик Дуб е голямо говедо.
Зад другите вагони поручик Лукаш се натъкна на Швейк и понечи да го отмине, защото от погледа, който Швейк му отправи, разбра, че на сърцето на тоя човек лежат много неща, които той иска да му каже.
Но Швейк се запъти право към него:
— Ich melde gehorsamst! Kompanieordonanz600 Швейк очаква разпорежданията ви. Търсих ви вече в щабния вагон, господин поручик.
— Я слушайте, Швейк — каза Лукаш с абсолютно отблъскващ и враждебен тон. — Знаете ли как се казвате? Забравихте ли как ви нарекох?
— Съвсем не, господин поручик, не съм забравил, защото не съм фелдфебел-школник като оня Железни. Това беше отдавна, преди войната, бяхме в Карлинските казарми. Там имаше един полковник Флидлер фон Бумеранг или тъй няканк.
Поручик Лукаш неволно се усмихна на това „няканк“, а Швейк продължи по-нататък:
— На височина, господин поручик, нашият полковник беше наполовина колкото вас, носеше голяма брада като княз Лобковиц, така че приличаше на маймуна, а когато се ядосаше, скачаше двойно повече от ръста си, така че го наричахме „гумения дядка“. Случи се веднъж, преди един първи май, бяхме в пълна бойна готовност, той държа голяма реч на плаца. На първи май, казва, всички трябвало да останем в казармата и да не мръднем оттам, за да можем при заповед отгоре и в случай на нужда да изпозастреляме цялата социалистическа банда. И затова всеки войник, който е получил отпуск за днес вечерта, но не се върне да нощува в казармата и се върне чак на сутринта, ще се смята, че е извършил измяна към родината, защото такъв насвяткан негодник нямало да може да улучи никого, когато се изкомандува залпов огън, и се стреля на всичкото отгоре във въздуха. Та тоя фелдфебел-школник Железни, дето ви казвам, влиза в помещението и казва, че все пак идеята на гумения дядка била много свястна. Та това, казва, е точно така, утре наистина никого няма да пуснат в казармата и затова най-добре ще бъде човек изобщо да не се връща. И знаете ли, господин поручик, той така и направи. Ама полковникът, бог да го прости, беше такова мръсно животно, че на следния ден тръгна да обикаля улиците на Прага, та да открие някого, който се е осмелил да напусне района на полка. Някъде около Прашна брана той се натъкнал благополучно на Железни и веднага се разфучал: „Ще ти там аз та разпереш, ще те науча аз, прес нос ти ислесе тааси рапота!“ Надумал му още много други неща и го подбрал към казармата. Из целия път му говорил всевъзможни гнусотии и заплахи и непрекъснато го питал как се казва. „Шелесний, Шелесний, има та патиш ти, аз много тофолен, че хванат, аз покаше един ersten601 май. Шеелесни, Шеелесни, пипнах аз тепе, сатфоря теп, файн сатфоря!“ На Железни всичко му било вече все едно. И затова, като минал през Поржич602 покрай „Розваржилови“, той с един скок се намерил в пасажа и изчезнал от другата страна. Така той развалил удоволствието на гумения дядка, защото вече нямало да може да го сложи в ареста. Полковникът толкова се ядосал, задето Железни избягал, че от яд забравил как се казва провиненият, съвсем го объркал и когато се върнал в казармата, започнал да подскача чак до тавана, а той бил нисък. Дежурният по батальон не можел да разбере защо дядката изведнъж започнал да говори на чешки език и да вика: „Метений сатворйат, Метений не сатфорйат, Олофений сатфорйат, Цинкофий сатфорйат!“ И така дядката тормозеше всички ден след ден и непрекъснато питаше хванали ли са вече Медени, Оловни, Цинкови. Той даже нареди да строят целия полк, но през това време Железни, историята на когото беше станала общоизвестна, го бяха преместили в лазарета, защото беше зъботехник. Но веднъж един от нашия полк успя да намушка някакъв драгун в пивницата „При буките“, задето задявал момичето му. Заповядаха да се строим в каре и тогава вече трябваше да излезем всички, даже и лазаретът, а които бяха много болни, придържаха ги по двама души. Та нямаше какво да се прави и Железни трябваше да цъфне на плаца. Там ни прочетоха заповед по полка в смисъл, че драгуните са също войници и че е забранено да ги мушкаме, защото били наши бойни другари. Един фелдфебел-школник превеждаше заповедта на чешки, а полковникът пулеше очи като тигър. Най-първо се разходи по фронта, след това мина отзад, започна да обхожда карето и изведнъж откри Железни, а той — същинска планина, така че беше много комично, господин поручик, когато го домъкна в средата на карето. Фелдфебел-школникът престана да превежда, а полковникът заскача пред Железни като куче, когато се дърли на някоя кобила, и при това ревеше с всичка сила: „А-а-а, пипнах ли те аз, ти не можеш на мене изпяга, а сека каасфа, че си Шеелесни, а аз се касфа Метени, Цинкофи, Олофени, а той бил Шелесни, тоя келеш, той бил Шелесни, ще науча ас теп Олофени, Цинкофи, Метени, ти, Mistvieh, du, Schwein, du Schelesny!“603 После му друсна един месец казармен арест, но след две седмици го заболяха нещо зъби и той се сети, че Железни е зъботехник и нареди да го доведат от ареста в лазарета, та да му извади болния зъб. Железни вадил зъба половин час, така че на три пъти ставало нужда да поливат дядката със студена вода, но въпреки това дядката омекна нещо и прости на Железни останалите две седмици. Та такава е работата, господин поручик, когато началникът забрави името на подчинените си, но подчиненият никога не бива да забравя името на своя началник. Именно както ни казваше нашият полковник, че даже и след много години няма да забравим, че сме имали някога за началник полковник Флидлер. Струва ми се, че излезе много дълго и ви отегчих, господин поручик, а?
598
Градът преминавал на няколко пъти от австрийски ръце в руски и обратно. — Б.пр.
599
Град в Долна Австрия край унгарската граница. — Б.пр.
600
Разрешете да доложа, ротната свръзка. — Б.пр.
601
Първи. — Б.пр.
602
Улица в центъра на Прага. — Б.пр.
603
Говедо, ти, свиня, ти, Железни. — Б.пр.