Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Нали разбирате? После подобни неща се приписват обикновено на целия батальон.
След като се върна във вагона, Ванек заведе настрана школника Марек и му каза:
— Слушайте какво ще ви кажа, вие сте съмнителен, но няма значение. Само недейте приказва много-много пред Ходоунски, телеграфиста.
Тъкмо каза това и Ходоунски се домъкна, клатушкайки се. Прегърна фелдфебела с две ръце и пиянски запелтечи нещо, което трябвате да е песен:
— Ние никога няма да се разделим! — ревеше Ходоунски. — Каквото чуя по телефона, веднага ще ви го кажа. Срал съм на клетвата.
В ъгъла Балоун се прекръсти ужасен и започна гласно да се моли:
— Дева Марийо, пресвета Богородице, не се отвръщай от мене, но ме изслушай милостиво, утеши ме с благост, помогни на мене, грешния, който в тази долина на плача се обръщам към тебе с жива вяра, крепка надежда и гореща любов. О, царице небесна, застъпи се за мене, грешния, та да мога по божия милости под твоя закрила да доживея края на дните си.
Благословената Дева Мария наистина се застъпи за него, тъй като след малко школникът извади от полупразната си раница няколко кутии сардели и раздаде на всички по една.
Балоун безстрашно отвори куфарчето на поручик Лукаш и върна там падналите от небето сардели.
Но след като всички отвориха консервите и започнаха да облизват устните си и да мляскат от удоволствие, Балоун отново бе обхванат от изкушение, отвори куфарчето и кутията със сарделите и лакомо ги излапа.
В този момент обаче преблагата и пресладка Дева Мария се отвърна от него. Той тъкмо допиваше олиото от кутията, когато пред вагона спря батальонната свръзка Матушич и викна към прозореца:
— Балоун, поручикът заповяда да му занесеш сардели те.
— Сега вече ще става, каквото ще става — каза фелдфебелът Ванек.
— По-добре недей ходи с празни ръце — посъветва го Швейк, — вземи му занеси поне пет празни кутии.
— Какво ли ви тежи на съвестта, та господ ви наказва така? — подхвърли школникът. — В миналото ви трябва да има някакъв голям грях. Да не би да сте извършили светотатство, да сте изяли шунката от комина на вашия свещеник? Да не би да сте изпили в мазата му определеното за светото причастие вино? Да не би като момче да сте прескачали оградата на попската градина, за да крадете круши?
Балоун се измъкна от вагона с отчаяно лице, загубил всяка надежда. Сега вече съсипаният му вид говореше сърцераздирателно: „Кога най-сетне ще настъпи краят на тия мъки?“
— Там е работата — каза школникът, който дочу думите на нещастния Балоун, — че вие, приятелю, сте загубили връзка с дядо господ. Не умеете да се помолите както трябва, та да ви чуе бог и да си ви прибере по-скоро.
Швейк добави:
— Той, Балоун, все още не може да се реши и да предостави войнишкия си живот, войнишките си мисли, словата, постъпките и войнишката си смърт в ръцете на преблагото майчинско сърце на всевишния, както казваше моят фелдкурат Кац, когато попрехвърлеше и по погрешка се сблъскаше на улицата с някой войник.
Балоун зарида, че е загубил вяра в бога, защото вече толкова пъти го е молил да му даде сили и да му посвие стомаха и все напразно.
— Тя, лакомията ми де — вайкаше се той, — не е от тая война, тя е моя много стара болест. Зарад нея жена ми ходи с децата на поклонение чак в Клокоти.
— Знам го — обади се Швейк, — Клокоти при Табор. Там имаше богата Дева Мария с фалшиви брилянти. Веднъж един клисар някъде от Словакия поискал да я ограби. Много набожен човек. Пристигнал той там и сметнал, че може би по-лесно ще му се удаде да свърши работата, като се пречисти от всички стари грехове. Затова и казал на изповедника, че е намислил на следния ден да ограби Дева Мария. Нито дума повече. Но преди да е изчел тристате „Отче наш“, които изповедникът му наложил като наказание, та да не избяга, докато съобщи за него в полицията, полицаите го хванали от двете страни и го завели в участъка.