Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Причината бе в това, че зачисленият към тази кухня персонал един ден преди заминаването на батальона беше затворен в ареста заради разпуснатото си поведение в града. По някакъв начин той успя да нареди работата така, че остана да лежи затворен и тогава, когато ротата му пътуваше вече през Унгария.

Ротата, която остана без кухня, бе зачислена на храна към втора походна кухня, което, разбира се, не мина без разправии, тъй като между войниците от двете роти, прикрепени към втора походна кухня, за да белят картофи, се стигна до такива контраверсии, че те започнаха взаимно да заявяват, че не са такива будали, та да се бъхтят заради други. Накрая се оказа, че цялата история с гулаша и картофите е била всъщност само маневра с педагогическа цел — когато на фронта пред неприятеля започнат да готвят гулаш, изведнъж идва заповед: „Alles zurück“593, гулашът се излива от казаните и никой не успява дори да близне от него.

Това беше следователно един вид морална подготовка, не наистина дотам трагична по своите последици, но все пак твърде поучителна. В момента, когато гулашът бе вече готов и предстоеше раздаването му, дадоха заповед: „Качвай се във вагоните!“ и влакът веднага потегли за Мишколц594. Но и там гулашът остана нераздаден, защото на гарата беше спрял влак с руски вагони и на войниците забраниха да слизат. За сметка на това предостави им се пълна свобода на фантазията, че гулашът ще бъде раздаден, когато слязат от влака в Галиция, но че там той ще бъде признат за прокиснал, неупотребим и че ще го излеят в помийната яма.

След това гулашът продължи заедно с войниците към Тисалак595, Зомбор596 и едва когато никой вече не очакваше да бъде раздаван, влакът спря в Ново место под Шиатор597, където отново накладоха огън под казаните, гулашът бе стоплен и най-сетне раздаден.

Гарата беше задръстена, най-напред трябваше да бъдат изпратени два влака с муниции, а след тях — два ешелона с артилерия и един влак с понтонни части. Изобщо може да се каже, че тук се бяха струпали влакове с части от всички възможни родове оръжие.

Зад гарата двама полски евреи бяха попаднали в ръцете на хонвед-хусари, които им бяха задигнали цяла каса с ракия и сега, вместо да им платят, изпаднали в добро настроение, ги биеха по мордите. В това очевидно нямаше нищо нередно, защото недалеч от тях стоеше техният ротмистър и наблюдавайки тая сцена, приятно се усмихвате, докато зад склада няколко други хонвед-хусари бъркаха под полите на чернооките щерки на битите евреи.

Тук имаше влак с ято самолети. И вагоните по другите линии бяха натоварени със самолети и оръдия, само че в разнебитено състояние. Това бяха свалени летателни машини, цъфнали гаубични цеви. И докато всичко свежо и ново пътуваше там нагоре към фронта, тия жалки оставки на славата течаха към тила за поправка и реконструкция.

Естествено подпоручик Дуб обясняваше на всички войници, които се бяха натрупали около разнебитените оръдия и самолети, че това е военна плячка. Той забеляза, че малко по-нататък, заобиколен от група войници, беше спрял Швейк и говореше нещо. Подпоручик Дуб се приближи до тази група и чу мъдрия глас на Швейк: