Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Schnaps hab ich auch, gnädiger Herr Soldat.619

Пазарлъкът стана много лесно, Швейк отиде в бараката и не даде парите, докато господинът с бакембардите не му отвори бутилката и той не я опита. Остана доволен и след като мушна бутилката под куртката, тръгна обратно към гарата.

— Къде си ходил бе, негодник! — препречи му пътя към перона подпоручик Дуб.

— Ходих да си купя бонбони, господин поручик. Швейк бръкна в джоба си и извади шепа мръсни прашни бонбони.

— Ако не ви е гнус, господин подпоручик. Аз ги опитах вече, не са лоши. Имат един такъв приятен, особен вкус, като на мармалад, господин подпоручик.

Под куртката му се очертаваха кръглите форми на бутилката.

Подпоручик Дуб потупа Швейк по куртката:

— Ами това какво е, негодник? Я го измъкни да видим.

Швейк измъкна бутилката с жълтеникаво съдържание и съвсем четлив етикет „Коняк“.

— Господин подпоручик — безстрашно отговори Швейк, — ходих на помпата да си налея малко вода за пиене в това празно шише от коняк. Страшна жажда ме мъчи от снощния гулаш. Само че водата там, господин подпоручик, е, както виждате, нещо жълта, трябва да съдържа железни соли. Тия води са много полезни за здравето.

— Щом си толкова жаден, Швейк — каза му подпоручик Дуб с пъклена усмивка на лицето и с желание да удължи колкото се може повече тази сцена, в която Швейк според него щеше да се провали с гръм и трясък. — напий се тогава, ама както трябва. Изпий я всичката наведнъж.

Подпоручик Дуб си правеше сметка, че Швейк ще сръбне няколко глътки и след това няма да може повече и че тогава именно той, подпоручик Дуб, ще удържи славна победа над него и ще каже: „Дай бутилката да пийна и аз, и аз съм жаден.“ Представяше си как тоя нехранимайко Швейк има да мига в този ужасен за него момент, а след това и батальонният рапорт и така нататък.

Швейк отпуши бутилката, сложи гърлото ѝ на устата си и глътка по глътка жълтеникавата течност започна да се губи в стомаха му. Подпоручик Дуб замръзна на мястото си. Пред очите му Швейк изпи всичкия коняк, без дори да му трепне окото, след това хвърли празната бутилка в езерото отвъд шосето, плю и като че ли беше изпил чаша минерална вода, каза:

— Тая вода наистина има вкус на желязо, господин подпоручик. В Камик над Вълтава един гостилничар приготвяше минерална вода за клиентите, като хвърляше стари подкови в кладенеца.

— Ще ти дам аз едни стари подкови! Ела ми покажи помпата, откъдето си налял водата.

— Тя е малко по-нататък, господин подпоручик, ей там зад дървената барака.

— Върви пред мене, негоднико, та да погледам как ще вървиш!

„Интересно наистина! — помисли си подпоручик Дуб. — На тоя мръсен тип съвсем нищо не му личи!“

И така Швейк тръгна пред подпоручик Дуб, предал се на волята божия, но все пак нещо не преставаше да му нашепва, че там трябва да има някакъв кладенец и затова не остана никак учуден, когато се оказа, че там наистина имаше кладенец. Дори и помпа имаше и когато стигнаха до нея и Швейк започна да помпа, оттам потече жълтеникава вода, така че той тържествено можа да заяви: