Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Готвачът-окултист започна да спори с телеграфиста Ходоунски дали това нарушение на тайната на изповедта е вопиещ грях, или изобщо не си струва да се говори, щом става дума за изкуствени брилянти. Накрая той успя да убеди Ходоунски, че това било карма, с други думи, предопределена от най-дълбока древност съдба. В това дълбоко и тъмно минало може би злощастният клисар от Словакия е бил още октопод на някоя чужда планета, а пък свещеникът от Клокоти — на същото основание е бил може би птицечовка или кенгурувидно, днес вече изчезнало млекопитаещо и съдбата може би така е предопределила, именно той да наруши тайната на изповедта, макар че според каноническото право в такива случаи се дава абсолюция, тоест опрощение, дори и когато се касае за манастирска собственост.
Към всичко това Швейк добави следната твърде простичка забележка:
— Е, да, никой не знае какви ще ги дъвче след няколко милиона години и затова не бива да се въздържа от нищо. Поручик Квасничка, още когато служехме в Карлин в допълващия батальон, често обичаше да казва през време па словесното: „Да не мислите, торни бръмбари такива, мързеливи кравове и шопари, че войниклъкът ви ще се свърши на тоя свят? Ще се срещнем ние и след смъртта си и аз ще ви устроя такова чистилище, че има да мигате, свинска банда такава.“
Изпаднал в пълно отчаяние, Балоун си мислеше, че сега само той е предмет на разговор, че всяка дума е адресирана до него и затова продължи публичната си изповед:
— Но и Клокоти не помогнаха да се отърва от лакомията си. Връщат се жената и децата от поклонение и започва да брои кокошките. Липсват кокошки, една ли, две ли, не си спомням точно колко. Какво да правя аз? Знам, че са нужни в домакинството заради яйцата, но като излязох вън и като ги загледах, изведнъж усетих пропаст в стомаха. След един час пак ми беше добре, но от кокошката бяха останали само кокалчетата и перушината. Веднъж пак бяха отишли в Клокоти да се молят, та татко им в къщи да не лапа толкова и да не направи нова пакост, а аз пак се разхождам из двора и в тоя момент пред очите ми попада пуякът. Тогава можех да платя с живота си. В гърлото ми заседна пищялната му кост и ако не беше чирачето, мелинчарчето, един ей такъв дребосък, който ми извади костта, днес да не съм тука с вас, да не съм дочакал и Световната война. Ъхъ-ъхъ, чирачето ми беше чевръсто момче. Едно такова малко, бузесто, топчесто, тлъстичко…
Швейк се приближи до Балоун:
— Покажи си езика!
Балоун изплези език и след това Швейк се обърна към всички във вагона:
— Знаех си аз, изял е и чирачето. Признай си, кога го изяде? Когато вашите бяха в Клокоти, нали?
Балоун отчаяно сключи ръце за молитва и извика:
— Оставете ме, другари! И това ли трябваше да чуя от другарите си!
— Ние не ви осъждаме — каза школникът, — напротив, личи си, че ще бъдете добър войник. Когато французите обсаждали Мадрид през време на Наполеоновите войни, испанският комендант на крепостта предпочел да изяде адютанта си без сол, отколкото да предаде крепостта поради глад.
— Това вече е истинска жертва, защото посоленият адютант сто на сто би бил по-лесно смилаем, господин фелдфебел. Как се казва адютантът на нашия батальон? Циглер? Ех, и той е една мърша, от него няма да могат да се направят порции дори и за една рота.
— Я гледайте, гледайте! — извика фелдфебелът Ванек. — Балоун е взел броеницата.
И наистина, изпаднал в най-голямо отчаяние, Балоун беше потърсил спасение в ситните топчета от чимширово дърво, доставяни от виенската фирма „Мориц-Льовенщайн“.
— И тя е от Клокоти — каза тъжно Балоун. — Докато ми я донесат, хвръкнаха две гъсета, ама месо ли е това, лека храна за болни, не е за мене.
След малко със заповед по целия влак бе разгласено, че след четвърт час ще се тръгва. И понеже никой не повярва, случи се така, че — въпреки всички предохранителни мерки — все пак някои се изсулиха извън района на гарата. И когато влакът потегли, липсваха осемнайсет пехотинки, между които и фелдфебелът Насакло от 12-а рота. Влакът вече отдавна беше изчезнал отвъд Ишатарча, но последният все още се пазареше в една недълбока падина на близката акациева горичка зад гарата с някаква фльорца, която искаше пет крони, докато той предлагаше като възнаграждение за извършената вече услуга да ѝ даде една крона или да я напляска. В края на краищата се стигна до последното разрешение на въпроса, и то по такъв енергичен начин, че чули рева на дамата, там започнаха да се стичат хора от гарата.