Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Появи се подофицерът Елинек, който беше поставил поляка на тоя пост, и също го попита за паролата, след това подпоручик Дуб пак повтори въпроса си, но полякът от Коломея им отговаряше с отчаян вик, който се носеше но цялата гара:

— Кафе, кафе!

Войниците от всички ешелони започнаха да изскачат от вагоните с канчета в ръка. Създаде се страшна паника, която завърши с това, че добросъвестният и изпълнителен войник бе разоръжен и заведен в арестантския вагон.

Но у подпоручик Дуб заседна известно съмнение по отношение на Швейк, когото видя да излиза пръв от вагона си с канче в ръка. Готов беше да се обзаложи, че го беше чул и да вика:

— Излизай с канчетата, излизай с канчетата!

След полунощ влакът потегли към Ладовце–Требишов612, където на заранта бе посрещнат от дружеството на ветераните. А те бяха направили погрешна сметка и бяха взели ешелона за 14-и батальон на унгарския хонведски полк, който беше минал през гарата през нощта. Едно беше положително: ветераните бяха се насвяткали и със своя рев: „Isten áld meg a királyt!“613 събудиха целия ешелон. Неколцина от по-съзнателните се наведоха от прозорците и им отговориха:

— Цунете ни гъза. Eljen!614

Последва гръмогласен вик, от който прозорците на сградите потрепераха:

— Eljen! Eljen a tizenegyedik regiment!615

След пет минути влакът продължи пътя си към Хуменна616. Тук вече много добре и много ясно личаха следите на боевете, водени тук, когато русите бяха минали по долината на Тиса. По склоновете се бяха проточили примитивни окопи, тук-таме се виждаше опожарен чифлик, а паянтовата колиба край него говореше, че стопаните му вече са се върнали.

Към пладне, когато пристигнаха на гара Хуменна, на която личаха също така следи от сражения, започнаха приготовления за обяд. Войниците от ешелона през това време имаха възможност да надзърнат в публичната тайна как властите след оттеглянето на русите се държат с местното население, което по език и религия беше сродно на руските войници.

На перона, заобиколена от унгарски полицаи, стоеше група арестувани руси от Унгария. Тук имаше няколко попа, учители и селяни от широката далечна околност. Ръцете на всички бяха вързани отзад с въже, а освен това пленниците бяха вързани двама по двама. Повечето от тях бяха с разбити носове и върги по главите от побоя, нанесен им от полицаите непосредствено след арестуването.

Малко по-нататък унгарски полицай се гавреше с един поп. Той беше вързал с въже левия крак на попа, а другия край на въжето държеше в ръка и с приклада си подканяше попа да играе чардаш. При това обаче полицаят подръпваше въжето, така че попът падна по едно време на носа си и тъй като ръцете му бяха вързани на гърба, не можа да стане, а започна да прави отчаяни опити да се обърне по гръб, та дано някак си да може да се попривдигне от земята. При тая гледка полицаят се смееше толкова сърдечно, че чак сълзи потекоха от очите му, и когато попът успя да се изправи, той пак дръпна въжето и попът отново се стовари върху носа си.

Най-сетне един полицейски офицер тури край на тая игра, като заповяда, докато пристигне влакът, да заведат арестуваните в една празна барака зад гарата и там да ги бият и налагат, без да ги гледа някой.