Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Знаете ли, веднъж един човек се натряскал и помолил да не го будят…

След тези думи той се обърна на едната си страна и захърка.

Парите, които излизаха от устата му при оригване, скоро изпълниха целия вагон, така че готвачът-окултист Юрайда, като подуши въздуха с нос, заяви:

— Дявол да го вземе, тук мирише на коняк.

На сгъваемата масичка седеше школникът Марек, който най-сетне след всички премеждия беше стигнал до длъжността батальонен летописец.

В този момент той съчиняваше резерв от героични дела на батальона и личеше с каква наслада отправя поглед към бъдещето.

Фелдфебелът Ванек наблюдаваше с интерес школника, който пишеше и в същото време се превиваше от смях. Затова Ванек отиде и се наведе над него и школникът с готовност се зае да му обяснява:

— Брей, то било цяла комедия да се запасяваш предварително със случки от историята на батальона. Главното е да разгъваш последователно събитията. Да имаш система в работата. Във всичко трябва да има система.

— Систематична система — подхвърли фелдфебелът Ванек с повече или по-малко презрителна усмивка.

— Да — отговори му безразлично школникът, — систематизирана систематична система при писане на историята на батальона. Не можем да започнем направо с една голяма победа. Всичко трябва да се развива бавно и плавно, по известен план. Нашият батальон не може да спечели изведнъж Световната война. Нихил низи бене.620 За един добросъвестен историк, какъвто съм аз, главното е да си направи първо план на победите. Тук например аз описвам как нашият батальон — това навярно ще се случи след два месеца — насмалко ще прекрачи руската граница, отбранявана твърде добре — е, да кажем, от донските полкове на противника. В същото време няколко противникови дивизии ще обходят нашите позиции и ще ги изненадат в тил. На пръв поглед изглежда, че батальонът е загубен и че ще ни направят на кайма, но в този момент капитан Загнер издава следната заповед по батальона: „Бог не желае да загинем тук, да бягаме!“ И така нашият батальон ще си плюе на петите, но противниковата дивизия, която вече ни се е явила в тил, като вижда, че ние се насочваме с всички сили срещу нея, започва панически да бяга и без да се пролее капка кръв, попада в ръцете на нашите резерви. С това собствено ще започне и историята на батальона ни. От една незначителна на глед случка, да се изразя пророчески, господин Ванек, ще се развият грандиозни събития. Нашият батальон жъне победа след победа. Интересно ще бъде, когато нашият батальон нападне спящия противник. За това е необходим естествено стилът на „Илюстрованият военен дописник“, който излизаше през Руско-японската война в издателство „Вилимек“. Нашият батальон ще нападне лагера на спящия неприятел. Всеки от нашите войници ще си намери по един противников войник и с всичка сила ще забие щика си в гърдите му. Отлично наточеният щик ще влезе мазно-мазно като в буца масло и само тук-таме ще поизпращи някое ребро, спящите противници ще се гърчат в конвулсии, за миг ще изцъклят учудените си, но вече нищо невиждащи очи, ще изхъркат и ще опънат петалата. По устните на спящите противници ще се появи кървава пяна. С това всичко ще се свърши и победата ще бъде на страната на нашия батальон. Но още по-славно ще завърши работата след около три месеца. Тогава батальонът ще плени руския цар. Но за това, господин Ванек, ще приказваме малко по-късно. Сега за сега трябва да си осигурим запас от редица по-дребни епизоди, които говорят за безпримерен героизъм. Ще ми бъдат необходими някои съвсем нови военни термини. Аз измислих вече един от тях. Ще пиша например за жертвоготовната решимост на нашите войници, прошпиковани със снарядни шрапнели. Една избухнала противникова мина ще откъсне главата на някой от нашите подофицери, да кажем, на подофицера на дванайсета или тринайсета рота.