Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Всичко това, господин поручик, се дължи на смяната на климата. Може да се предполага, че като пристигнем на фронта, ще ви стане още по-лошо. Колкото повече се отдалечава човек от първоначалната си военна база, толкова по-мръсно му става. Един градинар от Страшнице, някой си Йозеф Коленда, също се отдалечил веднъж от дома си и от Страшнице отишъл във Винохради617. Там се отбил в пивницата „Приятелска среща“, но тогава все още му нямало нищо, обаче щом стигнал до резервоара на Корунния булевард и изредил една по една всички кръчми чак до тая зад църквата „Света Людмила“, почувствувал се вече не добре. Но не се предавал, защото предната вечер в Страшнице в пивницата „При ремизата“ се обзаложил с един ватман, че ще обиколи света пеш за три седмици. И затова той се отдалечавал все повече и повече от дома си, докато се дотътрил до „Червеният пивовар“ на Карловия площад, оттам пък отишъл в Мала страна в бирената фабрика при „Свети Томаш“, а оттам през ресторанта „При Монтагите“ и по-нагоре през кръчмата „При брабантския крал“ — в „Прекрасният пейзаж“, а оттам и в бирената фабрика при Страховския манастир. Но там вече смяната на климата престанала да му се отразява добре. Стигнал чак на Лоретанския площад, но там изведнъж го обхванала такава носталгия, че се лупнал на земята, започнал да се търкаля по тротоара и да вика: „Чувате ли, добри хора, не мърдам по-нататък. Плюл съм — с извинение, господин поручик — на околосветското пътешествие.“ Но ако желаете, господин поручик, аз ще ви намеря коняк отнякъде, само че ме е страх да не изпусна влака през това време.

Поручик Лукаш го увери, че влакът ще потегли едва след два часа и че непосредствено зад гарата се продава контрабанда коняк в бутилки. Капитан Загнер изпратил там вече Матушич и той му донесъл за 15 крони бутилка съвсем приемлив коняк. Поручик Лукаш даде 15 крони на Швейк и го подкани да побърза, но да не казва на никого, че конякът е за него или пък че той го е пратил, защото всъщност това било забранено.

— Бъдете уверен, господин поручик — каза Швейк. — че всичко ще се нареди, аз много обичам забранените работи, на мен винаги така ми се случва, че без да зная, все ще се забъркам в нещо забранено. Веднъж в Карлинската казарма ни бяха забранили…

— Kehrt euch! Marschieren — marsch!618 — прекъсна го поручик Лукаш.

И така Швейк се отправи отвъд гарата. Из пътя той си повтаряше всички подробности на своята мисия: конякът трябва да бъде добър — и затова трябва да го опита по-напред; тая работа е забранена — и затова трябва да бъде предпазлив.

Но тъкмо когато сви зад перона, той отново се сблъска с поручик Дуб.

— Какво се шляеш тук? — попита той Швейк. — Познаваш ли ме?

— Господин подпоручик, разрешете да доложа — изкозирува Швейк. — Аз съвсем не желая да ви опозная откъм опакото.

Подпоручик Дуб се вцепени от смайване, но Швейк стоеше спокойно, ръката му все още беше на козирката и продължаваше: