Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Не знам дали ще има някаква полза — вдигна рамене Дънкан, — но като нямаш по-добра идея, защо не?
Ерик гледаше към двора, където се упражняваха мобилизираните. Спомни си със смесено чувство на вина и удоволствие как Алфред, ефрейторът от Даркмоор, изпадна в отчаяние, когато беше смъкнат по ранг до редник в новата армия на принца. Трети път вече, на строевия плац, Ерик му бе крещял в ухото да млъкне и да изпълнява заповедите. Алфред може би щеше да се представи по-добре от средното равнище, ако успееше да укроти нрава си.
— Какво мислиш? — запита го Робер дьо Лунвил, застанал зад него.
Без да се обръща, Ерик отвърна:
— Бих знаел по-добре какво да мисля, ако по-точно разбирах какво сте намислили вие — херцогът, принцът и всички, с които се срещате всяка вечер.
— Беше там. Знаеш какво ни чака — каза дьо Лунвил.
— Мисля, че тук имаме няколко души, които биха могли да се справят достатъчно добре — добави Ерик. — Всички са опитни войници, но някои от тях ще са безполезни.
— Защо? — попита на свой ред Робер.
Ерик се обърна към него.
— Някои са абсолютни некадърници, негодни за нищо освен за лек гарнизонен наряд и три пъти ядене дневно. Мисля, че лордовете им са решили, че ще им излезе по-евтино, ако ги зачислят на храна при нас. Други са много… Не знам — като коне, обучени да правят едно, а ти ги използваш за друго. Трябва първо да им премахнеш лошите навици.
— Продължавай — кимна дьо Лунвил.
— Някои от тези мъже просто не могат да мислят. Ако са на бойното поле и получават заповеди, ще са добри, но ако трябва да действат сами… — Ерик повдигна рамене.
— Веднага след ядене, по пладне, събери всички плъхове от замъците и онези, които трудно мислят със собствените си глави — каза сержантът. — Ще ги върнем на лордовете и господарите им. Искам тези, които могат да мислят, да бъдат събрани час след като първата тълпа излезе от двореца. Тази група трябва да бъде обучена много добре, докато започнем сериозната мобилизация.
— Сериозна мобилизация?
— Няма значение. Ще ти кажа, като му дойде времето.
Ерик отдаде чест и тъкмо се канеше да тръгне, когато един страж дотича от замъка, отдаде чест и каза:
— Сержант, Дворцовият съдия нареди вие и ефрейторът да отидете незабавно в канцеларията на Градската стража.
— Как мислиш? — ухили се дьо Лунвил. — Басирам се, че е някой от нашите.
— Няма да се обзалагам — повдигна рамене Ерик.
Тръгнаха през плетеницата коридори в двореца на принца. Преди столетия постройката била издигната с цел да предпазва пристанището от набезите на квеганските разбойници и пирати. С течение на годините бе достроявана със свързани сгради, с високи външни стени, издигнати като крепост откъм пристанището и покрили целия хълм, където беше изградена първата защитна кула.
Ерик бе започнал да се ориентира в този лабиринт и да се чувства малко по-удобно, но в Крондор все още имаше много неща, които не разбираше. Рядко се срещаше с Боби, откак се бе върнал от Рейвънсбърг. На него и на Джедоу им беше наредено всеки да обучава по повече от стотина мъже и ясната заповед на сержанта бе:
— Стягайте ги и ги наблюдавайте внимателно.
Ерик не беше много сигурен какво точно означава това, но заедно с Джедоу започнаха серия от сериозни учения, основани на личната им подготовка, когато се бяха оказали под командването на дьо Лунвил. След седмица Ерик вече имаше достатъчно добра представа кой от мобилизираните става за армията, която проектираше Калис.
Калис не се бе мяркал, откак Ерик се беше върнал в столичния град, и когато веднъж той попита дали капитанът е тук, дьо Лунвил само вдигна рамене и отвърна, че се бил запилял нанякъде. Това накара Ерик да се почувства неудобно, защото не разбираше къде точно е мястото, определено му в новата схема. Редовната стража в двореца или го избягваше, или се отнасяше с него с по-голямо уважение, отколкото се полагаше на един ефрейтор. Случваше се сержанти от гвардията да се обръщат към него със „сър“. Когато попиташе нещо, получаваше бързи, дори стегнати отговори. Явно беше, че се предвиждат размествания в част от съществуващия гарнизон, според плановете на Калис за създаване на нова армия.
Когато стигнаха до канцеларията на началника на Градската стража, Ерик несъзнателно стисна дръжката на меча си още щом видя Ру да се измъква гърбом от помещението с меч в ръка.
— Няма да ви направи нищо! — чу се вик зад вратата. — Прибери меча!
Ерик позна гласа на Уилям, дворцовия съдия на Крондор.
Ру приличаше на човек, който никак не е убеден от думите на съдията, макар че Ерик още не можеше да разбере каква е причината за силната тревога на приятеля му. Следващото нещо, което видя, го накара да извика от изненада. От канцеларията на командира на Градската стража излизаше същество, покрито със зелени люспи — с големи червени очи, с глава като на алигатор и дълга, извиваща се шия. После Ерик зърна гърба на съществото и видя крила. Това беше малък дракон!