Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Кълна се в Аллаха, евреино — рекъл Халифа, — ако ти станеш мюсюлманин, твоят ислям нито ще помогне на мюсюлманите, нито ще навреди на евреите, а ако си останеш неправоверен, твоето безчестие нито ще навреди на мюсюлманите, нито ще помогне на евреите! Ето какво искам от тебе — изправи се и кажи: „Бъдете ми свидетели, хора на пазара, че аз смених моята маймуна с маймуната на рибаря Халифа, късмета си — с неговия, печалбата си — с неговата!“
— Щом искаш само това, по-леко за мене няма! — рекъл Абус Саадат…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ШЕЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че евреинът Абус Саадат начаса повторил думите, които поискал от него Халифа, после се обърнал към него и запитал:
— Искаш ли още нещо от мене?
— Не! — отговорил Халифа.
— Е, върви си с мир!
Скокнал Халифа начаса, взел кошницата и мрежата и се върнал при река Тигър. Хвърлил мрежата, измъкнал я с голям труд и видял, че е препълнена с най-различни риби. Приближила се до него жена, дала му динар и той й дал колкото трябва риба. Дошъл някакъв слуга — и от него получил динар. Така продължило, докато продал всичката риба за десет динара. Така той всеки ден продавал риба за по десет динара, докато на десетия ден вече бил събрал сто динара злато.
Една нощ рибарят си помислил: „Халифа, всички хора знаят, че си беден човек, рибар, а сега имаш цели сто динара! Непременно ще чуе за това Харун ар-Рашид, ще му го разкаже някой, пък може и пари да му потрябват. Тогава ще прати да те доведат при него и ще ти каже: «Трябват ми малко пари! Научих, че имаш сто динара — я ми ги дай назаем!» Аз ще отговоря: «О, емир на правоверните, аз съм беден човек! Онзи, който ти е казал това, ме е наклеветил! У мене такова нещо няма!» Тогава той ще ме предаде на валията и ще му нареди: «Разсъблечи го, измъчвай го и го накарай да си признае — той ще си каже, че има злато в сандъка!» Измислих и как да се отърва от този капан! Сега ще се удрям с бича, за да се закаля за такива побои!“
А хашишът, който бил дъвкал преди това, му подсказал: „Я се разсъблечи!“ Съблякъл се и грабнал своя бич. Имал и кожена възглавница, започнал веднъж да удря по нея, веднъж по гърба си и завикал:
— Ах, ах, кълна се в Аллаха, празни приказки са това, господарю, те ме клеветят!
От ударите се вдигнал голям шум. Чули съседите и си рекли:
— Защо ли крещи този нещастник! Да не би да са го нападнали крадци и сега да го измъчват!
Отишли при дома му, който бил заключен отвътре, качили се на покрива, промъкнали се през комина и видели, че Халифа е гол и сам се бичува.
— Какво ти става, Халифа? — запитали те. — Какво има?
— Попадна ми някой и друг динар — отговорил Халифа — и се боя да не би да съобщят на халифа Харун ар-Рашид и той да поиска да ми ги вземе. Затуй се калявам да отричам! Нали такива побои ме чакат!
— Я остави тази работа! — разсмели се съседите. — Само дето ни стресна през нощта!
Халифа престанал да се удря и заспал. Като се събудил, понечил да иде и да хвърли мрежата, но си спомнил за стоте динара и си рекъл: „Ако ги оставя вкъщи — ще ги откраднат крадци! Ако ги сложа в пояса си, може някой да ме проследи и да ме убие! Но аз съм измислил много полезна хитрост!“ Зашил той джобче от вътрешната страна на яката на халата си, вързал стоте динара в торбичка и я сложил в това джобче… После взел мрежата и отишъл при река Тигър. Хвърлил мрежата, изтеглил я — била празна. Преместил се на друго място, хвърлил там мрежата — и пак нищо. Така се местел от място на място, докато се оказал на половин ден път от града. Все хвърлял и все празна я вадел. Тогава си казал: „За бога, ще хвърля мрежата още само един път! Или има, или няма!“ Метнал я с голяма сила и торбичката със стоте динара излетяла от яката му, паднала посред реката и течението я отнесло. Пуснал Халифа мрежата, съблякъл се, оставил дрехите си на брега, гмурнал се да търси торбичката. Гмуркал се стотина пъти, задъхал се, но торбичката не намерил. Отчаял се, излязъл на брега и намерил там само кошницата и мрежата. Затърсил си дрехите, но от тях — ни следа! Тогава си казал: „Правилно е казано: преди да тръгнеш на хаджилък, намери си камила!“ Разгърнал мрежата, увил я около себе си и се затичал като разгорещена камила. Бягал назад-напред, разрошен, прашен, като разбунтуван ифрит, изплъзнал се от затвора на Сулейман…
А халифът Харун ар-Рашид си имал приятел златар на име Ибн Кирнас. Всички знаели, че е доставчик на халифа, и всички продавачи на скъпоценности първо на него показвали стоката си. Един ден при него дошъл шейхът на посредниците. Той водел неволница, безкрайно хубава, кръшна и стройна, познавала науките и изкуствата, умеела да реди стихове и да свири на всички музикални инструменти. Златарят я купил за пет хиляди динара, облякъл я с дрехи за хиляда динара и я отвел при емира на правоверните. Неволницата прекарала нощта до него, халифът я изпитал по всички науки и изкуства и видял, че ги познава всичките. Казвала се Кут ал-Кулуб. На сутринта той наредил да платят на Ибн Кирнас десет хиляди динара. Пленила Кут ал-Кулуб сърцето му и той забравил госпожа Зубейда, изоставил всичките си любимки, цял месец седял при нея, като излизал само за петъчна молитва. Разтревожили се държавните първенци и се оплакали на везира Джаафар Бармаки. Изчакал везирът да дойде петък, срещнал се в Голямата джамия с емира на правоверните и започнал да му разказва всякакви истории, пък дано изкопчи какво му е станало. А халифът рекъл: