Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Майк бавно поклати глава.
— Не, мисля, че не е този. Ох, лошо ми става!
Кейси рече:
— Няма да се съпротивлявам. По-добре вижте какво става с жената.
— Къде е тя?
— Ей там.
Най-старшият от помощник-шерифите закрачи към палатката с пушка в ръка. Като стигна до нея, той попита нещо, после влезе и скоро излезе. Върнал се при колата, той каза с нотка на гордост:
— Е-е-е! Това може да стори само един четирийсет и петкалибров пистолет! Направили са й пристягаща превръзка. Ще пратим лекар.
Двама помощник-шерифи седнаха от двете страни на Кейси. Сирената изпищя. В лагера цареше мъртва тишина. Полите на палатките бяха спуснати, не се показваха никакви хора. Колата изви рязко в обратна посока и излезе от лагера. Вдигнал високо глава на слабата си, жилеста шия, Кейси седеше гордо между конвойните си. На лицето му играеше лека и странна, сякаш тържествуваща усмивка.
Когато помощник-шерифите си отидоха, хората излязоха от палатките. Слънцето залезе и над лагера се спусна синкавият вечерен здрач. На изток планините бяха все още жълто обагрени от слънчевите лъчи. Жените се върнаха при угасналите огньове. Мъжете отново се събраха на групи и почнаха тихо да разговарят, клекнали на земята.
Ал изпълзя изпод брезента и закрачи към върбите — да свирне на Том. Майката също излезе и се зае да кладе малък огън от тънки клони.
— Татко — каза тя, — няма да ви дам този път много ядене. Днес ядохме късно.
Бащата и чичо Джон седяха край палатката, гледайки как майката бели картофи и ги реже на колелца над един тиган с много мазнина. Бащата рече:
— И какво, по дяволите, накара проповедника да стори това?
Рути и Уинфийлд се приближиха крадешком, за да чуят разговора.
Чичо Джон правеше дълбоки бразди в земята с един дълъг, ръждив гвоздей.
— Той разбира какво значи грях. Питах го и ми обясни всичко; само не знам правилно ли е да се мисли така. Той казва: ако човек мисли, че е сторил грях, значи, наистина го е сторил. — Очите на чичо Джон бяха уморени, тъжни. — Винаги съм се крил от всички — рече той. — Имам такива грехове, за които никому не съм разправял.
Майката се обърна към него:
— И не бива да разправяш за тях, Джон. Довери ги на бога. Не обременявай хората с греховете си. Това не е хубаво.
— Но те мира не ми дават — каза Джон.
— Все едно, не ги разправяй на другите. Иди на реката, гмурни главата си под водата и си изкажи всичко.
Бащата бавно кимаше, като слушаше майката.
— Жената правилно казва. Ще ти олекне, когато разправиш на другите греховете си, ала после всички ще ги знаят.
Чичо Джон погледна позлатените от слънцето планини и тази позлата се отрази в зениците му.
— Все се мъча да ги потисна — рече той, — но не мога. Ръфат душата ми като гладни кучета.
Зад гърба му Роуз от Шарън, олюлявайки се, излезе от палатката.
— Къде е Кони? — ядосано попита тя. — Толкоз време не съм го виждала. Къде се е дянал?
— Не съм го зървала — отговори майката. — Като го видя, ще го пратя при теб.
— Не съм добре — рече Роуз от Шарън, — а той ме оставя сама.
Майката погледна подпухналото лице на дъщеря си.
— Ти си плакала — каза тя.
Сълзите отново нахлуха в очите на Роуз от Шарън.
Майката продължи с твърд глас:
— Я се постегни! Не си сама — толкова хора сме. Постегни се! Седни да белиш картофи. И недей сама да оплакваш себе си.
Роуз от Шарън понечи да се върне в палатката. Тя се мъчеше да избегне строгия поглед на майка си, но този поглед я принуди да отиде бавно до огъня.
— А защо го няма? — каза тя. В очите й вече не блестяха сълзи.
— Залавяй се за работа — рече майката. — Иначе ще седиш в палатката и сама ще оплакваш себе си. Нямах време досега да се заема с теб. Ала ей сега ще сторя това. Вземи ножа и почни да белиш картофи.
Роуз от Шарън послушно коленичи край огъня. Тя рече гневно:
— Само да ми дойде! Ще му кажа аз на него!
Устата на майката се разтегна в бавна усмивка.
— Гледай да не те напердаши. Сама си търсиш боя — хленчиш, оплакваш се. Ако те набие, ще му бъда много благодарна. — Очите на Роуз от Шарън блеснаха от негодувание, но тя не каза нищо.
Чичо Джон натика дълбоко в земята ръждивия гвоздей.
— Не мога повече да мълча — извика той.
Бащата рече:
— По дяволите, тогава говори! Да не си убил някого!