Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Е, Еми — поклати глава брат й. — Ти знаеш, че те поддържам в повечето случаи. Но трябва да ти кажа, ей богу, струва ми се твърде необяснима проява на сестринска обич да поддържаш човека, който се отнесе към мене по най-неджентълменски начин. И който — убедително добави той — трябва просто да е низък крадец, за да постъпи така.
— И вижте последиците от това! — продължи мис Фани. — Можем ли някога да се надяваме, че прислугата ще ни уважава. Никога! При наличността на нашите две жени и камериер, и лакей, и куриер, и какви ли не прислужници една от нас трябва да тича за чаша студена вода като проста слугиня! Е, остава само и полицаите да се разтичат с чаши студена вода, ако някой просяк припадне на улицата, както се разтича същата тази Еми, в същата тази стая, пред самите ни очи снощи!
— Нямам нищо против това, ако не става много често — забеляза мистър Едуърд, — но твоят Кленъм, както той намира за добре да се нарича, е вече нещо друго!
— Но и с него е същото! И той е като другите — отвърна мис Фани. — Най-първо ни се натрапи. Ние никога не го искахме. Аз например винаги му показвах, че бих се лишила от обществото му с най-голямо удоволствие. И после нанася това грубо оскърбление на чувствата ни, което не би извършил, ако не изпитваше удоволствие да ни излага; и след всичко това трябва да се унижаваме и да услужваме на приятелите му! Ами че никак не ми е чудно, че този мистър Гауън се държа така с тебе. Та какво друго можеше да се очаква, когато той се радва на миналото ни нещастие, просто злорадствува в този момент!
— Татко, Едуърд, наистина не е така! — се молеше малката Дорит. — Нито мистър, нито мисис Гауън бяха чували някога името ни. Те не знаеха и продължават да не знаят нищо за нашата история.
— Толкоз по-зле — възрази Фани, решена да не допуска никакво оправдание, — защото тогава ти нямаш никакво извинение. Ако знаеха за нас, можеше да си се смятала задължена да спечелиш благоразположението им. Това щеше да е смешна грешка и голяма слабост — една грешка аз мога да извиня; но не мога да извиня съзнателното и умишлено желание да унизиш онези, които би трябвало да ти са най-близки и мили. Не, това не мога да извиня. Мога само да го изоблича.
— Никога не те засягам съзнателно, Фани — каза малката Дорит, — макар че ти си така коравосърдечна към мене.
— Тогава трябва да си по-внимателна, Еми — отвърна сестра й. — Ако вършиш подобни неща случайно, трябва да си по-внимателна. Ако се бях родила на особено място, при особени обстоятелства, които са притъпили чувството ми за приличие, мисля, че бих се питала на всяка стъпка: „Дали няма несъзнателно да изложа някой от милите си роднини?“ Ето какво бих правила аз, ако такова нещо се бе случило с мене.
Тук мистър Дорит се намеси, за да сложи веднага край на тези болезнени въпроси, и с мъдростта си да изтъкне поуката от тях.
— Мила моя — каза той на по-младата си дъщеря. — Моля ти се… хм… не казвай нищо повече. Сестра ти Фани употреби силни изрази, но не съвсем без основание. Сега ти трябва да се държиш… хм… на висотата на положението си. Това високо положение не заемаш само ти, но и… хм… аз… и… ние. И ние. А дълг е на всички високопоставени хора и особено на нашето семейство, по причини, на които… хм… няма да се спирам, да внушават уважение към себе си. Да бдят за това. За да вдъхнем уважение у подчинените си, трябва… хм… да ги държим на разстояние… хм… да ги гледаме отвисоко. Отвисоко. Следователно много е важно да не се излагаш на критиката на прислугата ни, като се отказваш от услугите им и си услужваш сама.
— Но кой може да се съмнява в това? — извика Фани. — Това е същината на въпроса.
— Фани — отвърна баща й тържествено, — позволи ми, моля. Сега идваме до… хм… до мистър Кленъм. Мога да кажа свободно, че не споделям чувствата на сестра ти, Еми… тоест не напълно… хм… не напълно по отношение на мистър Кленъм. Задоволявам се да разглеждам този индивид в светлината на… хм… изобщо… като човек с добро държане. Човек с добро държане. Нито пък ще започна сега да се питам дали мистър Кленъм някога се е натрапвал… хм… на обществото ми. Той знаеше, че обществото ми… се търси и може да ме е считал за обществена личност. Но съществуват някои обстоятелства, които съпровождат слабото ми познанство с мистър Кленъм (то беше много слабо), които — тук мистър Дорит си даде извънредно важен и внушителен вид, — които биха направили крайно неделикатен от страна на мистър Кленъм всеки опит… хм… да поднови връзките си с мене или който и да е член от семейството ми при сегашните обстоятелства. Ако мистър Кленъм има достатъчно деликатност да прозре неблагоприличието на всеки подобен опит, то като джентълмен с чувство за отговорност, аз съм длъжен… хм… да уважавам тази деликатност от негова страна. Ако ли пък мистър Кленъм не прояви такава деликатност, то аз не бих могъл нито за миг… хм… да поддържам каквато и да е връзка с такъв грубиян. И в двата случая става ясно, че не може да става и дума за мистър Кленъм и че нито ние имаме нещо общо с него, нито той с нас. Ха… Ето мисис Дженеръл!