Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Влизането на тази дама, която идеше да заеме мястото си на масата за закуска, сложи край на спора. Скоро след това куриерът съобщи, че камериерът и лакеят, и двете камериерки, и четиримата водачи, и четиринадесетте мулета са готови, и компанията, която закусваше, излезе до вратата на манастира, за да се присъедини към тях.
Мистър Гауън стоеше настрана с пура в уста и молив в ръка, но мистър Бландоа веднага побърза да засвидетелствува уважението си към дамите. Когато свали галантно шапка пред малката Дорит, на нея й се стори, че сега тази тъмна фигура в плаща, която се открояваше на снега, имаше много по-зловещ вид, отколкото вечерта при светлината на огъня. Но тъй като и баща й, и сестра й приеха поклона му благосклонно, тя се въздържа да изкаже някакво съмнение спрямо него, да не би това да се окаже пак недостатък поради рождението й в затвора.
Въпреки това, като заизвиваха надолу по скалистия път, тя се обръща назад няколко пъти да погледне манастира, докато още не се бе скрил от погледа, и все виждаше мистър Бландоа, застанал горе на едно издадено място, да гледа към тях на фона на пушека, който се издигаше като златен воал от манастирските комини. Дълго след като от него остана само една черна черта в снега, на нея й се струваше, че още вижда усмивката му, орловия му нос с твърде приближените му очи. И дори след като манастирът бе изчезнал и няколко светли утринни облака забулваха вече прохода под него, призрачните ръце на скелетоподобните дървета като че ли още сочеха към него. Като стигнаха долу до по-топлите места обаче, Бландоа от Париж — по-коварен от снега, а може би и по-студен по сърце и по-труден за стопляне от него — постепенно изчезна от ума й. Слънцето грееше отново топло, освежителните потоци, които бликаха надолу от ледници и заснежени пещери, отново утоляваха приятно жаждата им, отново се озоваха всред боровите дървета, каменистите рекички, зелените възвишения и долини, дървените хижи и грубите, криволичещи огради на швейцарския пейзаж. Понякога пътят се разширяваше толкоз, че тя можеше да язди редом с баща си. И тогава, като го виждаше добре облечен в кожи и сукно, богат, свободен, с многобройна прислуга и придружители, загледан в красивите гледки, без никаква мизерна преграда да спира погледа му и да хвърля сянка върху него, тя се чувствуваше напълно щастлива.
Чичо й се беше избавил дотолкова от тази сянка, че носеше дрехите, които му даваха, изтърпяваше малко миене и почистване като жертва пред семейната чест и вървеше, където го водеха, с някаква животинска наслада, от което се виждаше, че въздухът и промяната му се отразяват добре. Във всички други отношения освен в едно той светеше само със светлината, която се отразяваше от брат му. Величието, богатството, свободата и блясъкът на брат му го задоволяваха, без това да има някакво отношение към него самия. Мълчалив и затворен в себе си, той не чувствуваше нужда да говори, щом можеше да слуша словото на брат си, нито пък желаеше да му услужват, за да могат прислужниците да се посветят изцяло на брат му. Единствената видима промяна, която настъпи у него, беше новото му държане към по-малката му племенница. От ден на ден то ставаше по-изискано и се изразяваше в уважение, каквото възрастните много рядко проявяват към младите и което трогваше със своята тактичност. В случаите, когато мис Фани заявяваше нещо веднаж завинаги, той използуваше първия удобен момент да свали шапка пред по-малката си племенница, да й помогне да слезе или да се качи в каретата или да й окаже каквото и да е друго внимание с най-дълбоко уважение. И това никога не излизаше неуместно или пресилено, защото той го правеше със сърдечна простота и искреност. Нито пък приемаше, дори по покана на брат си, да седне където и да е преди нея или да вземе преднина пред нея в каквото и да било. Бдеше така ревниво тя да бъде почитана, че през време на това същото слизане от Великия Сан Бернар той изведнаж страшно се разгневи, че лакеят пропусна да улови стремето й, макар да стоеше наблизо, когато тя слизаше от мулето, и неописуемо смая цялата свита, като се спусна към него, яхнал твърдоглавото си муле, подгони го в един ъгъл и се закани да го стъпче в краката си.