Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Целият съм слух, Майк.
- На двайсет и четвърти април 1927 година при началника на полицията Паркър е идвала жена на име госпожа Етел Трентам, майка на починалия.
- Божичко! - възкликна Чарли, който така и не успя да прикрие изненадата си. - Но защо?
- Не е посочена причина, не е отбелязано и какво са си казали. Съжалявам.
- А второто посещение?
- И втория път е идвал някакъв англичанин, разпитвал за Гай Трентам. Това е станало на двайсет и трети август 1947 година. - Купър се взря в папката, за да разчете името на посетителя. - Някой си господин Даниъл Трентам.
Чарли плувна в студена пот и се вкопчи в страничните облегалки на фотьойла.
- Добре ли сте? - притесни се не на шега Купър.
- Да, да, няма ми нищо - успокои го Чарли. - Явно е от пътуването. А посочено ли е защо този Даниъл Трентам е идвал в полицейското управление?
- Ако се вярва на прикачената бележка, е казал, че е син на покойния - обясни полицейският началник. Чарли се опита да не издава обзелите го чувства. Купър отново седна на стола. - Е, сега знаете за случая точно колкото и аз.
- Оказахте ми неоценимо съдействие, Майк - рече Чарли, после стана, наведе се и се ръкува в шефа на полицията. - Ако случайно отскочите до Детфорд, да ми се обадите, чухте ли! На драго сърце ще ви заведа на мач.
Купър се усмихна и продължи да си бъбри с госта, докато го изпращаше с асансьора. На партера го придружи чак до стълбите пред полицейското управление, където двамата се ръкуваха и Чарли се върна при Тревър Робъртс в автомобила.
- Е, Робъртс, май ни се отваря работа.
- Преди да започнем, разрешено ли ми е да ви задам един въпрос, сър Чарлс?
- Слушам.
- Откъде го извадихте този диалект?
- Пазя го за по-особени хора, господин Робъртс. Например за кралицата, за Уинстън Чърчил и за клиентите, които обслужвам на сергията. Днес сметнах за необходимо да добавя в списъка и началника на полицейското управление в Мелбърн.
- А какво, интересно, казахте за мен и за моята гилдия?
- Казах му на Купър, че сте фрашкан с пари, надут пуяк, който чака аз да му свърша работата.
- А той отвърна ли нещо?
- Реши, че съм се изразил прекалено меко.
- Близко е до ума - отбеляза адвокатът. - А успяхте ли да откопчите нещо?
- Иска ли питане! - увери го Чарли. - Както личи, Гай Трентам е имал дъщеря.
- Дъщеря ли? - повтори Робъртс, който не съумя да прикрие вълнението си. - Купър каза ли ви името и или нещо друго за нея?
- Маргарет Етел. Полицейският началник ми съобщи и че през 1927 година в Мелбърн е идвала госпожа Трентам, майката на Гай, но лично той не знаел защо.
- Господи! - възкликна адвокатът. - За двайсет минути свършихте повече, отколкото аз за двайсет дни.
- Да, но аз имам предимството на възрастта - напомни ухилен Чарли. - Къде ли по онова време би отседнала една изнежена англичанка?
- Аз не съм тукашен - призна си Робъртс. - Но съдружникът ми Нийл Мичъл би трябвало да знае. Семейството му се е установило в Мелбърн преди повече от век.
- Какво тогава чакаме?
Нийл Мичъл се свъси, когато колегата му зададе същия въпрос.
- Нямам представа - призна си той, - но майка ми със сигурност знае. - Той вдигна телефонната слушалка и се зае да набира някакъв номер. - Шотландка е, ще се опита да ни изврънка пари за предоставените сведения.
Чарли и Тревър Робъртс застанаха пред писалището на Мичъл и зачакаха - единият търпеливо, другият доста припряно. След няколко уводни думи, каквито се очакват от един син, Мичъл зададе въпроса и заслуша внимателно.
- Благодаря ти, мамо, както винаги, ми оказа неоценима помощ - рече той. - Хайде, ще се видим в края на седмицата - допълни адвокатът и затвори.
- Е? - подкани Чарли.
- През двайсетте години жена с потеклото на госпожа Трентам би отседнала в едно-единствено място - крайградски клуб „Виктория“ - поясни Мичъл. - В ония години в Мелбърн е имало само два що-годе сносни хотела, във втория са отсядали главно предприемачи.
- Този клуб дали още съществува? - поинтересува се Робъртс.
- Да, но е доста западнал.
- В такъв случай звъннете и запазете маса на името на сър Чарлс Тръмпър. И се постарайте да наблегнете върху „сър“.
- Разбира се, сър Чарлс - рече Робъртс. - Този път с кой акцент ще говорите?
- Още не знам, зависи от обстоятелствата - отговори Чарли, докато се връщаха при автомобила.
- Каква ирония на съдбата! - каза адвокатът, след като потеглиха по магистралата.
- Ирония на съдбата ли?
- Да - рече Робъртс. - Щом е хвърлила толкова усилия, за да заличи от регистрите самото съществуване на своята внучка, госпожа Трентам със сигурност е опряла до услугите на обигран адвокат.