Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Сигурен ли си в това?
— Е… Тогава защо не ми каза?
— Имам си причини и то доста сериозни. А сега искам да разговарям с Коруин насаме.
Жерар сведе глава.
— Гледай да не се вълнуваш много — каза той. Пристъпи към вратата и я отвори отново. — Ще бъда наблизо, така че да мога да те чуя, ако извикаш — добави Жерар и затвори вратата след себе си.
Приближих се. Бранд се протегна и аз стиснах ръката му.
— Радвам се, че успя да дойдеш — каза той.
— Аз също — отвърнах му и седнах на стола на Жерар, като се опитвах да не припадна върху него. — Как се чувстваш?
— От една страна ужасно, но от друга много по-добре, отколкото съм се чувствал от години. Всичко е относително.
— Повечето неща, да.
— Но не и Амбър.
Въздъхнах.
— Добре. Да не навлизаме в празнословия. Какво, по дяволите, се случи?
Гледаше ме втренчено. Изучаваше ме, търсеше нещо. Какво? Какво знаех, предполагам. Или казано по-точно, какво не знаех. Негативната страна на нещата се преценява по-трудно, мозъкът му трябва да е работил бързо, още от момента, в който е дошъл в съзнание. Тъй като добре го познавах, бях наясно, че го интересуваше много повече какво не знаех, отколкото какво знаех. Нямаше да каже нищо излишно, ако можеше да си го спести. Искаше да разбере минимума просветление, което трябва да хвърли, за да получи онова, което желае. Не би изразходвал доброволно нито ват повече. Това бе начинът му на действие и явно, искаше нещо. Освен… В последните години много по-силно, отколкото когато и да е било преди, се бях опитвал да се самоубедя, че хората наистина се променят, че ходът на времето не служи само за подсилване на онова, което вече съществува, че понякога в хората стават и качествени промени, породени от нещата, които правят, виждат, мислят или чувстват. Подобно убеждение би ми донесло някаква малка утеха във времена като тези, когато всичко сякаш се обръщаше с краката нагоре, без да споменавам, че това безкрайно подсилваше житейската ми философия. По всяка вероятност Бранд бе отговорен за спасяването на живота и паметта ми, независимо какви са били подбудите му. Много добре. Реших да го смятам за невинен до доказване на противното, но да не оставям гърба си незащитен. Една малка отстъпка, моят ход срещу простата психология на нравите, която обикновено определяше началото на нашите игрички.
— Нещата никога не са такива, каквито изглеждат, Коруин — започна той. — Приятелят ти днес ще бъде твой враг утре и…
— Стига увъртания! — прекъснах го. — Време е да играем с открити карти. Наистина оценявам онова, което Брандън Кори е направил за мен, но пък идеята да опитаме номера, който използвахме, за да те открием и върнем обратно, беше моя.
Бранд кимна.
— Смятам, че след толкова много време, сега наистина съществуват добри основания за нова проява на братски чувства.
— Бих могъл да предположа, обаче, че си имал и допълнителни основания, за да ми помогнеш.
Той отново се усмихна, вдигна дясната си ръка, след което я отпусна надолу.
— Тогава или сме квит, или всеки дължи по нещо на другия, зависи от гледната точка. Както изглежда, в момента имаме нужда един от друг и би било хубаво да се виждаме във възможно най-ласкава светлина.
— Усукваш го, Бранд. Опитваш се да предугадиш действията ми. А също така проваляш опитите ми за идеализъм. Измъкна ме от леглото, за да ми кажеш нещо. Хайде, започвай.
— Същият стар Коруин — отвърна ми той и се разкикоти. След това отмести поглед. — Или може би не? Питам се… дали това те промени, как мислиш? Да живееш толкова дълго в Сенките? Без да знаеш кой всъщност си? Да си част от нещо друго?
— Може би — отвърнах. — Не знам. Да, предполагам, че се промених. Знам, че във всеки случай, търпението ми лесно се изчерпва, когато се опре до семейни въпроси.
— Говориш без двусмислици и действаш открито, а? По този начин губиш част от удоволствието. Но все пак и подобно нововъведение си струва. Ще обърка всички… обрат, когато те най-малко го очакват. Да, това може и да се окаже ценно. А също и освежаващо. Добре. Без паника! Приключих с встъпителното си слово. Разменихме си вече всички любезности. Ще оголя фактите, ще обуздая звяра наречен Двусмисленост и ще изтръгна от мрака на неизвестното перлата на сладкото чисто познание. Но само още миг преди това, ако не възразяваш. Имаш ли нещо за пушене в теб? Изминаха толкова години и копнея за някой мръсен плевел или нещо подобно, с което да отпразнувам завръщането си у дома.