Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— … се оказва, че имам… един значителен недостатък.
— Можем да предприемем нещо — рече Езри. — Да намерим някого. Лекари, алхимици…
— Опитах, Езри. Алхимици и отровители. Трябва ни противоотровата на Страгос или образец от неговата отрова, от която да направят.
— И аз не заслужавах да го знам? Ами ако беше…
— Пукнал някоя нощ ли? Езри, ами ако Избавител бе пронизал черепа ми с нож или екипажът ме бе убил в деня на срещата ни?
— Това не си ти — отвърна тя. — Човек като тебе не умира така. Знам, просто знам…
— Езри, ти си виждала всичките ми белези и знаеш, че не съм…
— Това е друго — рече тя. — Това е нещо, което просто не можеш да пребориш.
— Езри, аз се боря с него. Боря се с него всеки ден, откакто Архонтът ме отрови с тази гадост. Двамата с Леоканто броим дните, разбираш ли? Първите няколко седмици лежах буден нощем и бях убеден, че го усещам как прави нещо вътре в мен… — Той преглътна и собствените му сълзи потекоха по лицето му. — Виж, когато съм тук, вътре, то не съществува, разбираш ли? Когато съм с теб, аз не го усещам. Не ми пука за него. Тук е… тук е друг свят. Как бих могъл да ти кажа? Как бих могъл да го разруша?
— Бих го убила! — прошепна тя. — Страгос. Богове, ако той беше тук сега, щях да му прережа шибаното гърло…
— Аз щях да помагам. Повярвай.
Езри пусна врата му и двамата коленичиха в полумрака, взрени един в друг.
— Обичам те, Джийн — прошепна тя най-сетне.
— Обичам те, Езри. — Щом го произнесе, сякаш внезапно камък падна от сърцето му. Чувстваше как най-сетне си поема дъх след векове под водата.
— Не мога да позволя да умреш — рече тя.
— Ти не… не можеш…
— Мога да правя, каквото си ща! — заяви Езри. — Мога да те закарам в Тал Верар. Мога да ти купя време, за да вземеш от Страгос онова, което ти е нужно. Мога да ти помогна да му сриташ задника.
— Езри, Дракаша е права — изтъкна Джийн. — Ако не мога да взема онова, което ми е нужно, от него… Свалянето на Страгос е по-важното…
— Не го казвай.
— Ще го направя — отвърна той. — Има смисъл. Богове, не искам, но ако нямам избор, аз ще се жертвам заради него.
— Проклет да си — прошепна тя и толкова бързо, че той не успя да откликне, скочи на крака, грабна го за предницата на туниката и го блъсна в десния борд. — Няма! Няма, ако го бием, Джийн Танен. Не и ако победим.
— Но аз нямам избор…
— Направи нов избор, кучи сине! — Езри го прикова към дъските с целувка, която си беше чиста алхимия, а ръцете му слязоха надолу по туниката към брича й и той откопча колана с оръжията й с колкото можеше повече безвъзмездно галене на онези места, които той не покриваше.
Тя взе колана от ръцете му и го запокити към една от стените от втвърдено платно. Той издрънча и се плъзна на пода.
— Ако няма начин, изнамери начин, Джийн Танен. Точно в тази каюта не ебат неудачници.
Той я вдигна, направи седалка за нея от кръстосаните си ръце и я завъртя така, че гърбът й опря в дъските, а краката й увиснаха. Целуна гърдите й през туниката и се ухили, щом забеляза реакцията й. Спря и отпусна глава на гръдта й и усети как сърцето й бясно бие под лявата му буза.
— Щях да ти го кажа — прошепна той. — Някак си.
— Да бе, някак си. „Мъжът — цитира тя. — Как разговорът в мишка го превръща…“
— О, не стига, че трябва да понеса това от теб, а сега и Лукарно ме наказва…
— Джийн — прекъсна го Езри, прегърна главата му и я притисна още по-силно до себе си. — Остани с мен.
— Какво?
— Този живот е хубав — прошепна тя. — И ти му пасваш. Ние му пасваме. След работата със Страгос… остани с мен.
— Тук ми харесва — каза Джийн. — Понякога си мисля, че ми се иска да остана завинаги. Но има и… други места, които бих могъл да ти покажа. Други неща, които можем да правим.
— Не съм убедена, че ще се приспособя добре към сухоземния живот…
— И на сушата има пирати, същите като в морето — промърмори той между целувките. — Аз съм един от тях. Ти би могла…
— Остави това. Не е нужно да го решаваме сега. Само… си помисли за онова, което ти казах. Не съм те довела тук да водим преговори.
— А за какво ме доведе тук?
— За да вдигаме шум — прошепна тя и започна да съблича туниката му. — Много, много шум.
5
Точно преди смяната на вахтата в полунощ Гуилем излезе от новата си квартира в тесния коридор между четирите по-малки корабни каюти. Намръщен и облечен само с набедрена превръзка и набързо метната жилетка, той отиде до вратата на старата си каюта. От ушите му стърчаха фланелени парцали.